Ния Бориславова Атанасова – 9 години, гр. Силистра

Казвам се Ния и съм една щастлива и според мен доста успешна ученичка от трети клас.

Още от първия ден, в който стъпих в училище разбрах, че това е найхубавото училище. Моето училище! Не само, защото родителите ми ме бяха записали  да уча точно в него, а защото го почувствах като моя втори роден доммного стар, на цели 150 години, с величествен паметник на Отец Паисий Хилендарски в двора, с ръкописнаИстория Славянобългарскапреписан от ученици на училището и с много деца, приличащи на рояк пчелици.

Знаете ли, разликата между нас и пчелиците е само в  цветовете на униформите ни. Ние сме облечени в червено, синьо и сиво, а те в жълточерно райе. Но си приличаме по непрестанното жужене и пърхане по коридорите, класните стаи и нагоре и надолу по етажите и найвече по това, че сме работливи и ученолюбиви като тях.

Много се гордея, че съм част от това училище и че ние, неговите ученици се различаваме от всички останали, където и да отидем първо по униформите и винаги със знания, които показваме.

Сигурно ви е любопитно кое точно е това училище и как всъщност изглежда то. Е, ще ви разкажа за него.

Казвасе ОУОтец Паисийи се намира в центъра на град Силистра. В близост е до Областна управа, Община Силистра, градския площад и красивият Дунавски парк. Голямо е, на цели три етажа, с огромен двор, в който има игрище и уреди за играколело с педали, лостове и катерушки. До тях има малка едноетажна пристройка, която наричамебаракаи в нея се водят следобедните часове в занималнята. В близост е големият физкултурен салон. Малкият е в триетажната сграда.

Класните стаи не са много големи, но са боядисани в много топли  цветове и са украсени с многобройни постери и рисунки, които сме правили  в часовете. Има телевизор, мултимедия, компютър или лаптоп във всяка стая изабележете безжичен интернет из цялото училищеза учители и за ученици с различна парола, обаче.

Коридорите са изпъстрени с важни съобщения, табла със снимки и информация за празници, състезания, конкурси, възможност за посещение на театрални постановки, концерти. Така всеки може да разбере какво се случва и предстои да се случи в нашето училище и кои са учениците, които са пример и гордост в него.

На втория етаж са стаите на поголемите, дирекцията и учителската стая. Има голям фототапет в оранжевочервен цвят, който целогодишно напомня за топлата красива есен.

Имаме и асансьор, който помага на учениците с увреждания да се придвижват свободно между етажите. Това е страхотно, защото те могат да се чувстват самостоятелни, независими и пълноценни, а не да чакат винаги някой да им обърне внимание и да им се притече на помощ.

Учителите ни са усмихнати, през повечето време, добре облечени и учтиви.

Разбира се, макар много да обичам моето училище бих се зарадвала, ако един ден аз го проектирам и го направя, такова каквото е в моите смели мечти.

Със сигурност ще остане в централните части на града, но ще бъде поне два пъти поголямо по размер.

Ще има свой собствен парк с широки алеи, по които ще бъдат паркирани  велосипеди и всеки ще може да ги кара през междучасията или след часовете.

В задния двор ще има плувен басейн с олимпийски размери, такъв какъвто аз посещавам, за да се уча да плувам добре. По един ден в седмицата вместо часове по писане, смятане, четене ще имаме само плуване и спорт. Треньорите ще са найдобрите от цялата област.

Пред училището ще има огромна цветна градина, която с  прелестта и аромата си на свежест и чистота ще приканва всеки да й се любува и да се грижи за нейната красота.

Един много важен момент от училището на моите мечти е овощната градина в задния двор, за която ние учениците ще се грижим и всеки ден ще берем пресни плодове за закуска от нея, а останалите ще даряваме на децата от дома за сираци.

Голям училищен автобус ще бъде паркиран пред сградата и всеки ще може да се вози на него, заедно с госпожата си, а не само пътуващите ученици. Вътре ще има прожекции на 3D образователни филми или планетариум.

Класните стаи със сигурност ще са поголеми, попросторни и ще имат компютър, таблет, ipad за всеки ученик. Няма да има книжни учебници и тетрадки, а всичко ще е електронно, дори раниците ни.

Коридорите ще приличат на мини магистрали и ще можем да бягаме на воля в междучасията, без да се блъскаме и без да ни правят забележки госпожите.

Всички учители ще разбират от високи технологии. Е, може и помалко от тати, но поне от някои игри и полесни приложения и ще ги използваме заедно във всеки един час, за да е забавно. Така времето в училище ще минава неусетно и интересно за всички, защото няма да слушаме само учителя и да гледаме дъската, а ще виждаме и чуваме други звуци и картини. А когато дойде ред за междучасие повечето няма да искат такова, а ще предпочитат да разучават и проучват нещо.

На покрива на училището ще е нашата химическа лаборатория и мини обсерватория. Там ще имаме нощни часове, а опитите ни ще бъдат жизненоважни успешни тъй като ръководителите ни ще бъдат истински учении из следователи.

И тъй като много ми тежи това ранно ставане сутрин, затова в училището на моите мечти първият час ще започва в 10.00 часа, а последният ще свършва найкъсно в 15. 00 часа следобяд. И не всеки ще учи всички предмети задължително всеки ден, а ще има право сам да избира по 5 часа на ден с какво да се занимава. Може един ден да е само рисуване, втори да е само човекът и обществото, а може да има ден само четене. Кой каквото обичаще си ги степенува по важност и настроение.

В училището на моите мечти ще е розово. Никой няма да изпитва необходимост да обижда, удря или наранява другия. Всички ще растем щастливи и уверени, че учим в найдоброто училище, с найдобрите учители. Истинско училище на живота!

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище", Какво правим / Новини. Постоянна връзка.

Вашият коментар