Има ли думи “табу”?

Езикът, с който говорим за хората с увреждания, се променя така, както и отношението ни към тях. Езикът се оказва нещото, което дори не просто създава представата ни за нещата – езикът формира реалността.

Когато общувате или работите с човек с увреждане, е добре да помислите какво казвате, когато говорите. Често в разговори по между си не наричаме хората с техните имена, а използваме тяхна характеристика, които ги отличава от останалите. Не може да не ви се е случвал разговор като този: “Мария, онази дебеличката?”, “Не тази, а високата с големите очила”.

Добре е, когато говорите за хората да слагате човек на първо място в словосъчетанието, вместо медицинската диагноза или увреждането.

Имайте предвид, че думата “инвалид” в буквален превод означава “невалиден”.

Тук ви предлагаме един примерен списък на възможните думи, с които можем да наричаме или да не наричаме хората с увреждания:

Неподходящи изказвания

Инвалид, увреден, болен, жертва на съдбата
Сляп, кьорав
Глух
Ненормален, луд, олигофрен, идиот
Недъгав, сакат, куц, дефектен
Прикован на инвалидна количка, прикован на легло
Епилептик

Подходящи изказвания

Човек с увреждане
Човек със зрително увреждане
Човек със слухово увреждане
Човек с ментално увреждане
Човек с физическо увреждане
Човек, които се придвижва с инвалидна количка
Човек с епилепсия

Обикновено, когато говорим с хора с различни увреждания, се притесняваме да използваме думи, които ни се струват неуместни, или се опитваме да се извиним, ако се “изпуснем”. Например, “виждам” – при хора със зрителни увреждания, “чувам” – при хора със слухови увреждания, “тичам” – при хора със затруднения в придвижването. Всъщност не е нужно да се притесняваме или извиняваме, защото хората със съответните увреждания използват тези думи, когато говорят за себе си.

Хората са различни, затова е добре да не подхождаме към всички еднотипно. Разбира се, няма рецепта, която да казва – правете това или не правете онова. Но все пак е добре да имаме предвид, че хората с увреждания най-добре знаят какво е най-подходящо за тях и обикновено са готови да ни кажат, ако ги попитаме.

***

Този материал е част от наръчника с обучителни материали за участниците в обучение „Равенство на хората с увреждания”, проведено на 20 октомври 2005 година, в рамките на проект Мечти и отбори на Британски съвет. Обучителните материали са разработени от Анна Янина, водещ обучител на проекта.
Публикувано в Етикети. Постоянна връзка.

Вашият коментар