Основната бариера, пред която се изправя човекът с увреждане, е не самото увреждане, а изкривеното разбиране за него. Различните предразсъдъци и стереотипи, се разкриват най-ярко в съществуващите митове за тях.

Мит 1: Хората с увреждания не могат да се грижат сами за себе си, трябва някой друг да се грижи за тях.

Факт: В достъпна среда, хората с увреждания могат да работят отговорно и да се грижат сами за себе си. Понякога те имат нужда от асистент, който да им съдейства в ежедневието, но не и да играе ролята на болногледач.

Мит 2: Хората с увреждания непременно са болни.

Факт: Хората с увреждания, дори в случаите, в които са придобили увреждането в резултат на заболяване, могат да бъдат напълно здрави. Те могат, разбира се, да са болни от грип или нещо друго, така както и всеки един човек без увреждане.

Мит 3: Хората с увреждания са нещастни и се нуждаят от съжаление.
Факт: Хората с увреждания са толкова нещастни, колкото и останалите. Всеки се нуждае от уважение и разбиране. Съжалението нарушава общуването.


Мит 4: Хората с увреждания непременно и винаги се нуждаят от помощ.

Факт: Много хора с увреждания са достатъчно независими, за да се нуждаят от помощ. Ако все пак искате да помогнете на човек с увреждане, първо го попитайте дали му е необходимо.


Мит 5: Животът на хората с увреждания е напълно различен от живота на хората без увреждания.
Факт: Хората с увреждания ходят на училище, ходят по купони, женят се, работят, имат семейства, перат, пазаруват, смеят се, плащат данъци, пътуват, ходят на театър и кино, ядосват се, гласуват, мечтаят, хващат хрема, отглеждат децата си, следят новините, пият бира, кроят планове за бъдещето си – като всеки човек.
***

Този материал е част от наръчника с обучителни материали за участниците в обучение „Равенство на хората с увреждания”, проведено на 20 октомври 2005 година, в рамките на проект Мечти и отбори на Британски съвет. Обучителните материали са разработени от Анна Янина, водещ обучител на проекта.