Началото на това страхотно преживяване беше поставено още през лятото на 2007 година. Благодарение на Британски съвет, на 3 училища от София, а по късно и на някои от Варна, беше предоставена възможността да участват в един невероятен проект.

Този проект съществува вече 4-та година и се осъществява съвместно с Министерството на младежта и спорта в България и Младежкия спортен фонд на Обединеното Кралство. ”Мечти и отбори” – това е официалното наименование на проекта, който се провежда в много страни по света, като цели обучение в лидерски умения чрез средствата на спорта. Но в България се случва нещо още по-изключително, а именно интеграция на деца със и без увреждания в един “отбор”.

Проектът обхваща хора от различни обществени и възрастови групи, така че заедно да се осъществи като подход, еднакъв на всички нива. В проекта може да се включи всеки, който има амбиция да промени града, страната си, а защо не и светът, но, също така, е готов да започне промяната от себе си.

Сега няколко думи от личен опит…

През май 2007 година аз и мой съученици от 73 СОУ се включихме в проекта заедно с още 2 училища - 28 СОУ и Луи Брайл. Нашата задача беше да организираме спортно-културен фестивал съвместно с ученици от колежа Palatine, Blackpool. Задачите ни се простираха от организиране на събитието, през доствяне на храна, до намиране на спонсори. След много срещи, работа в екип и точно разпределени задачи, ние успяхме да създадем един прекрасен фестивал, в който участваха всички и нямаше социални или национални разделения.

Аз, лично, научих, че думата “толерантност” не значи просто да приемаш хората различаващи се от теб, а означава да оставиш тези различия на страна и да се оставиш да бъдеш научен и обогатен от тях. Защото именно от тези хора и от този фестивал (както и от последвалото пътуване в Англия) аз научих, че няма невъзможни неща и си създадох безброй ценни приятели.

Много важно последствие от този фестивал е, че успяхме да представим пред гостите от Англия възможностите и силната амбиция на българския ученик и те си заминаха повече от впечатлени. Но нашият “отбор” успя да постигне нещо по- изключително - приемственост...затова, не след дълго, последва продължение…

На 03.02.2008г. 16 български ученици, 5 учители и Мариета Терзиева (председател на сдружение “Мечти и отбори”) заминаха за Великобритания по покана на Palatine High School и Colligiate High School. Преди заминаването беше направена трудна селекция - кои точно ученици да заминат. Всеки получи също така и персонални задачи, които да допринесоха за добрата организация на посещението ни там.

Програмата, която ни бяха изготвили беше стриктна, така че да се забавляваме много и, всъщото време,  да добием ценен опит, който по късно да приложим в страната си.

Първия ден посетихме училище Palatine. След приветстващата реч на главния учител бяхме разведени из училището (и почти се загубихме). Всички се забавлявахме с правенето на традиционни английски кексчета и глинени плочки. Скачахме на батут и посетихме музикалното изпълнение на по-малките ученици. Но ако оставим забавата настрана, ние събрахме много впечатления и научихме много.

Аз, лично, бях много приятно изненадана от отношението ученик-учител, което беше открито и приятелско, но, в същото време, уважително. Учителите не се възприемаха като “власт” или “звероукротители”, защото те просто наблюдаваха и насочваха, ако имаше нужда. Топлото посрещане също ме впечатли много - не бяхме дискриминирани, защото сме от “по-изостанала” държава, а, напротив, бяхме приети като знаменитости.

В Palatine заедно с лидерите от Colligiate планирахме теоретическия аспект на фестивала, който щеше да се състои 2 дена по-късно. Нямаше разногласия и работехме заедно. Много полезна се оказа намесата на учителя им тогава - даваше ни по 10 мин. да обсъдим всяка стъпка, което ни направи изключително отговорни. Всички успяха да спазят темпото и се родиха много интересни идеи.

Съвсем естествено, много ни изненадаха огромните по мащаб физкултурни салони и игрища. Като цяло, училището беше изключително богато оборудвано, което беше постигнато чрез добре планирана, но не и трудна система за инвестиране. А това ме кара да се надявам, че същото може да се осъществи и в България. Например, в басейна и фитнеса им е вложена инвестиция от самото училище, която, обаче, по-късно се възвръща, защото след учебно време те се ползват от граждани.

Същата вечер бяхме поканени на официална среща в кметството. Освен изтънчената сграда и интериор, силно ни впечатли и самият кмет. Той беше изключително дружелюбен, отговори на всичките ни въпроси с радост и ни разказа всичко за Blackpool. Беше не позволено и да държим скиптъра, който е символ на политическа мощ в цял Англия.

След това последва заслужена почивка в басейна заедно с приятелите ни от Palatine и Colligiate.

На следващия ден посетихме Colligiate High School (това е училището посетило Варна) и там изпълнихме техническата част от планирането на фестивала, а, именно, разпределянето на инвентара и пространството; отново под точното ръководставо на учителите направихме един вид демо версия на фестивала. По-късно играхме и лакрос заедно с българските учители и си прекарахме страхотно. Естествено, не е нужно да споменавам колко бяхме впечатлени от спортната им база.

Но, безспорно, най-голямо впечатление ми остави посещението в специалното училище за деца с увреждания Highfurlong. Това впечатление не беше предизвикано толкова от факта, че имаха компютри навсякъде, а от това, че тази държава не е забравила “удобно” децата с увреждания, а се е опитала да им създаде същите условия за обучение (доколкото това е възможно). За възхищение бяха и учителите (имаше и много млади), които посвещаваха цялото си внимание и любов на децата. Но тези, които наистина заслужаваха уважение, бяха самите деца, които, въпреки трудностите, участваха във всички игри и се опитваха да вършат всичко. Заедно с тях играхме на една много интересна игра (Bodgia), която е достъпна за всеки и е добра идея да я приложим в следващите фестивали.

Вечерта играхме боулинг с учениците от Palatine и се сближихме дори повече от преди.

И дойде денят на истината….

Фестивалът:

Поради добрата организация и помощта на учителите, приготовленията се осъществиха изключително бързо. Както винаги, изскочиха някои непредвидени обстоятелства, но благодарение на опита ни като млади лидери и на отзивчивостта на учениците от Великобритания всичко беше в изправност преди началото на фестивала. Фестивалът беше изключително забавен и колоритен и заслужава отделна презентация. Участници бяха малки ученици от началните училища в Blackpool и децата от Highfurlong. Самият кмет присъства и взе участие в някои от игрите. Фестивалът приключи с награждаване на участниците и прекрасни речи. Всички бяха очаровани от организацията ни.

След кратък обяд и тъжно сбогуване с младите лидери, се отправихме към родния град на Beatles-Liverpool. Освен града, имахме и възможността да посетим и световно-известния футболен стадион Anfield и останахме с много положителни емоции.

Всички бяхме много тъжни че си заминаваме, но и благодарни, защото това посещение ни накара да вярваме в себе си ни даде надеждата, че можем да променим страната си към по-добро.

Учениците от Англия и техните учители ни дадоха един оптимистичен поглед към бъдещето и сега нещата са в наши ръце.

 

Алиса, 73 СОУ, София