Любослава Маринова Николова -11 години, София

Училище, което да обичам, да ме вдъхновява и да усещам истински свое… Училище, в което да се чувствам щастлива и свободна. Моето мечтано училище…

Представям си го като комбинация от природа, високи технологии и фантазия. Намира се сред голям парк – с много зелени площи, водни басейни и цветни алеи. В двора живеят различни животни: катерички, патици, зайци…, които не се страхуват от нас, децата, и споделят закуските ни в междучасията.

Сградата е в причудлива форма с цветовете на дърветата и от всяка гледна точка изглежда по различен начин. А понякога така се слива с околната среда, че става невидима. Това е удобно извинение – може да кажеш, че не си я открил, когато ти се прииска да си полежиш вкъщи.

Още по-интересно е отвътре. Просторни, светли коридори и фоайета с удобни масажиращи дивани, спортна зала с олимпийски размери, предвидена за всякакви игри, плувен басейн, ледена пързалка, кула за бънджи скокове, амфитеатър и кино, богата библиотека, стени за графити…

Но най-уникалното нещо са кабинетите! Веки от тях е оборудван екологично, високотехнологично и фантастично, така че ученето става много по-интересно и ефективно.

В часа по български език ни подаряват вълшебни химикалки, с които пишем без нито една правописна грешка. За да сме добри по математика, ни поставят специален електронен чип и така усвояваме наведнъж всички задачи. По „Човекът и природата“ използваме телепортери, с които се пренасяме в тропически гори, посещаваме непристъпни планини, резервати и зоопаркове, а понякога кацаме на далечни планети, на които се запознаваме с извънземни. По география изучаваме държавите по света, като ходим на десетдневни екскурзии в тях. По история ни разказват за хората, създали например шоколада или сладоледа. После дегустираме тези велики открития. Толкова е вкусно, че нямаме проблем да преговаряме! По роботика изобретяваме машини, изпълняващи нашите прищевки.

Когато някой е непослушен в час, (което се случва рядко, защото часовете са суперинтересни!), учителят го отвежда в лабиринт, от който може да се измъкне по два начина: като отговаря на сложни въпроси или като открие пътя през коридорите между стените.

Толкова е динамично, интересно и вълнуващо в моето мечтано училище, че едва ли ще ми се излиза във ваканция! Мисля си дори, че ако мечтата ми се сбъдне, ще имам спешна нужда от вълшебните хапчета на Пипи, защото няма да искам да порасна.

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар