Нина Николаева Митова – 15 години, гр. Банкя

Училище“-една дума, толкова хубави мигове и спомени. Мястото на което всеки от нас се е научил да цени, да обича и да пази. Всеки от нас е научил какво е приятелство. Училището не е просто една обикновена сграда в която прекарваме голяма част от времето си, то е храм в който развиваме своите способности, своя потенциал, реализираме целите и сбъдваме мечтите си. Нашият живот е разделен на части, като тухлички, които градят къща, която да стане музей и нашият живот в училище са първите дванадесет  тухли, които трябва да надградим. Това е мястото, където ние вплитаме в едно цяло забавления, обучение, знания и общи интереси.

В моето мечтано училище има всичко това, има забавления, има интересни и наистина нужни занаятия, които да ме карат да ставам сутрин с желание, знаейки, че ще отида на училище. Аз вече съм открила моето мечтано училище, аз уча там. То ме кара да вярвам, че всеки от нас има големи възможности и ще спасим българското в нас. В моето училище учителите ни не са просто наши наставници по пътя на живота, те са нашето семейство, нашите приятели с които можем  да споделим всичко и знаем, че те винаги ще ни помогнат. Те винаги подкрепят всеки един от нас, дават ни насоки и ни карат да се учим от грешките си.

Моето мечтано училище е моят дом, домът в който се чувствам добре заобиколена от най-близките си хора, мястото, което винаги ще помня и ще пазя в сърцето си.

Иска ми се повече от моите връстници да приемат училището не просто, като едно задължително обучение, а като една възможност да открием себе си и нови възможности, с които да се борим с трудностите по пътя си. То е лъча светлина, който се прокрадва в мрака и ни дава надежда, то ни учи на обич и разбирателство. В едно училище „мечта“ няма злоба, завист и лицемерие. То трябва да бъде нашата врата към един по-добър свят, защото бъдещето е в нашите ръце и ние трябва да грабнем тази възможност и да изкачим стълбицата на знанието, което ни превръща в едни зрели и грамотни хора.

Живота в училище зад стените на класните ни стаи винаги ще остане в нашите сърца, като една огромна част от нашето развитие, като хора. Никога няма да забравим тези ученически години, които сме прекарали с нашите приятели и за това моето мечтано училище трябва да бъде с една обстановка, която да ме разположи достатъчно добре, че да идвам сутрин рано на училище с усмивка на лице, знаейки, че нашата директорка ще ме чака на входа с едно усмихнато лице, което ми пожелава приятен ден и успех в занаятията ми.

Иска ми се в мечтаното ми училище да има много забавления и игри, уроците да са пресъздадени в презентации или видеа, да можем да изразяваме своето мнение и да държим на гледната си точка. Да се организират дебати в които ние ще придобиваме смелостта да подкрепяме тезата си и да държи на думите си. Също така да имаме повече часове по спорт, защото със здравия дух идва и здравото тяло. Също така да има здравословна храна, а не пълни с мазнини и въглехидрати храни, докато имаме възможността да ядем пресни плодове и зеленчуци. Да имаме свободата да излизаме на чист въздух в междучасията и да се радваме на природата навън. Да можем да бъдем свидетели на опити по химия, физика и биология, за да ни бъде интересно как се случва всичко в света. Да се правят повече събрания на цялото училище, където всеки да изразява своето мнение и да споделя своите проблеми, за да може да получи помощ от училищното настоятелство.

Аз съм дете на България и искам да запазя своята история, историята на прародителите ми в мен и да предам на своето поколение наследството на нашата велика България ! Да променим бъдещето на нашите деца, да могат да ценят книгите и да вярват, че светлината, която огрява тяхното бъдеще се крие в знанието и способността да се наречеш „образован“. Искам да покажем на света, че ние българите можем и ще успеем да запазим ценното в нас и развитието ни ще бъде една по-добра възможност за един по-добър живот.

Моето училище, моят живот, моите мечти ще бъдат осъществени благодарение на него, благодарна съм, че имам правото и възможността да уча, знаейки, че преди години хора са дали живота си за моята свобода. Моето мечтано училище не е достатъчно. Моята мечта е да учим, за да изкажем благодарността си на всеки българин, патриот, будител и апостол за това, че ние сме свободни !

Край !

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар