Училището не е просто една образователна институция, където получаваме определен брой знания. Училището е храм на науката и българщината.

137 години от далечната 1879 година, когато в родното ми село е открито моето мечтано училище! Само една година след Освобождението и само с една класна стая!

През училището преминават много възпитаници и добри педагози, оставили частица от себе си в темелите, във въздуха му и в духа му. Заслужени са наградите във фоайето на училището, толкова много, и толкова скъпи. Те оставят незабравими спомени у техните носители и всички нас – учениците, който се гордеем, че сме настоящи възпитаници на това училище.

Тази любов към моето мечтано училище започва от първата самостоятелна стъпка в живота, от първата крачка в Основно училище „Иван Вазов”. Въпреки че е на 137 години, днес училището изглежда младо и красиво. То разполага с модерна учебно – техническа база, висококвалифицирани преподаватели, с красив, уютен и уникален училищен двор, допълнителни постройки, в които се провеждат часовете по Физическо

възпитание и спорт и школата по народни танци.

Аз се гордея с моето училище! Винаги ще помня първия учебен ден! Помня нетърпението, което ме обхвана, влизайки за пръв път в двора на училището. Притеснено стисках букета с цветя и нямах търпение да видя какво следва после… Но какво представлява училището за мен? То е онези лица и думи, които никога няма да забравя.

Директорът на училището, човек, изпълнен с ентусиазъм в работата си, ни дава усещането за живот, за полезност, за значимост. Учителите – упорито и неуморно ни водят по пътя на знанието, дават ни ключа към светлината в живота. Благодарение на тях научаваме много истини за живота, разбираме, че трябва да бъдем много упорити, за да успеем. Със своето голямо себеотдаване ни превръщат в знаещи и можещи млади хора.

Може би недооценен остава техния труд, но това не им пречи да продължават да вървят. Училището ме срещна и с моите съученици, които са пример за едно доказано и утвърдено приятелство. В училище имам много приятели от класа, приятели, които никога няма да предам и заменя с други. С тях мога да споделям и радостните мигове, и тъжните моменти, дават ми нужната подкрепа, когато съм в беда. Смятам, че с тях ще поддържам връзка и след време и дано това е така.

Училището – един незабравим спомен в съзнанието на всеки от нас! На мен училището ми дава много. То ме учи, че знанието седи в основата на всичко.Харесва ми да ходя точно в това училище всеки ден, защото в него се чувствам комфортно като у дома. Намерих моето мечтано училище!

Всеки един от нас знае, че мечтите не винаги стават реалност, но с малко помощ и подкрепа от другите могат да бъдат осъществени. Сега ще ви представя моите виждания за приказно училище!

В моето училище няма часове, в които се говори как се чувства всеки един от нас. Математиката и разказвателните предмети не ни правят по-добри хора. Те само усъвършенстват мисленето на хората и успехите по тези предмети ни осигуряват добро бъдеще, но програмата ни трябва да включва часове като например час по доверие, час по казване на истината. Часовете по приятелство и разрешаване на конфликти няма да са излишни, защото ще ни помогнат да сме добри приятели и негативната енергия да не ни е в повече! Учениците ще бъдат много по-спокойни и мили един към друг и няма да има толкова проблеми между нас и преминаването през пубертета ще бъде много по-лесно и за нас и за нашите родители и близки.

Нямам абсолютно нищо против точните науки, но едно добро училище трябва да осигури на учениците си и социални науки. Часът на класа е нещо подобно, но то не може да покрие толкова много дейности! В него може да се обсъждат проблемите на класа, но никой не казва как наистина се чувства. Аз съм ученичка и много добре разбирам колко много конфликти и спорове има в училищния ни живот! Учителите не разбират колко важно е изразяването на чувствата в тази деликатна възраст! Сега е времето, в което децата трябва да се развиват! Сега в времето, когато трябва да се говори с тях за важните теми в живота им! Математиката може да ни помогне да си намерим добре платена работа, но няма да ни накара да се чувстваме добре в кожата си, добре в обществото!

В моето училище мебелите са хубави и скъпи, но отношенията между учениците са доста грозни! Изразявам се доста грубо и остро, но е варно! В училище децата си създават модели и изграждат характера си, но повечето от тях стават манипулатори и интриганти, защото малкото говорене и даването на добър пример липсва в живота им. Родителите играят важна роля в живота на децата си, но те прекарват повече време в училище, а точно там е мястото където трябва да си изградят важни навици и да получат добро образование, но държавата е длъжна да включи в образователната система и предмети, които да помогнат за изграждането на един уравновесен и зрял човек! Все пак нали на това поколение ще се крепи държавата след време! Това, на което бъдат научени тези деца ще изгражда държавата и ще я представя на света. Вместо да трупаме програмата да учениците с безброй часове математика, физика, химия и биология ние трябва да им осигурим повече часове, в които психолози да им говорят за вълнуващите ги неща или да бъдат водени по благотворителни концерти, театри и занятия в природата! Разбира се, образованието не трябва да остава по-назад, но не бива учениците да свързват училището си с мястото, където ги тормозят с математика, а където ги учат да бъдат добри, съпричастни, щедри, трудолюбиви и с богата душа! Държавата трябва да се замисли как с желанието си да изучат ученици с перфектен успех и високи резултати те вредят на населението, защото повечето хора с психични проблеми, проблеми с наркотиците или цигарите идват от там, че в училище или след това са били тормозени! Това няма да се случва ако се отделя повече време за общуване между учители и ученици, което е много важно за изграждането на един здрав и силен характер!

Училището е много важна част от живота на човек. То е храм на науката, то ни дава силен старт към пътя на живота, то е нашето начало!

Аз искам моето училище да е страхотно, всички да ставаме сутрин с желание да прекрачим училищния праг, да бъдем мотивирани да  учим, да се интересуваме от света и всичко необятно.

В училището на мечтите ми искам да има повече учители, които да преподават интересно и заинтригуващо, повече учители, които да се интересуват от бъдещето на учениците, и от това, що за хора ще станат. Съответно, тогава ще има и повече ученици, които да слушат с интерес урока на преподавателя. Много искам всички да са усмихнати и да създават една спокойна атмосфера. Искам учителите да бъдат не само наши преподаватели, но и наши приятели, на които да имаме доверие и да гледаме на тях с много голямо уважение, защото според мен, много малко от учениците в днешно време уважават своите учители. Мечтая един ден да възприемаме училището като наш втори дом, в който да се чувстваме спокойни и удовлетворени. Искам зад така добре познатите ни сиви стени, да има усмихнати хора…. Естествено, че като всеки ученик искам по–малко домашни, по–малко изпити, по–кратки часове, и по–дълги междучасия. През тези междучасия искам да правим нещо полезно и приятно,  като да поспортуваме и да хапнем нещо здравословно, а не като сега –  да се храним с вредни храни, а по-„големите” ученици най–нагло да пушат пред училищния вход. В училището на мечтите ми искам да има правила, които да бъдат стриктно спазвани от абсолютно всички. Искам да учим предмети от които наистина ще имаме полза, и да можем да избираме кои предмети да учим според това, каква професия искаме да упражняваме. Искам в училището да има повече занимателни зали, и по–голям двор. Искам всяка седмица да се организират състезания, на които да се вижда какво са научили учениците. Да ходим на походи в планината, и на повече екскурзии.

 Силно се надявам, че един ден моята мечта ще стане реалност, и съм сигурна, че тогава всички – не само учениците, ще  посещават училището с удоволствие!

Когато кажем думата „училище“ някой хора се досещат за мястото, където се oбразоваш, други си мислят за просто някъде, където да „убият“ време. Но, всъщност училището е място където прекарваме първите най – важни години от живота си и където се учим на възпитание, на това да пишем и четем, там изграждаме характера си и ставаме хора. Там правим първите приятелства, които продължават цял живот и също ще сближавме с друг вид възрастни, които не са нашите родители, а имненно учителите, които ни правят хора до една голяма степен. И днес много хора не оценяват това, че имат възможността да посещават училище. Преди милиони години е нямало такова нещо като училище, а по – късно малко са имали привилегията да ходят и да се учат. Днес, много неща са се подобрили, но все още има какво да стане по – добро.

Моето училище не е перфекно. Едва ли има перфекно училище, където ученето да е забавно и интересно и където да се ходи с усмивка на лице. Моето мечтано училище е много по – различно от това в което уча сега. Като за начало, защо да не има стол, където учениците да прекарват междучасията и където да си купуват готвена храна вместо да ядът банички и сандвичи, които са нещо далеч от здравословно? В стола да има приятна атмосфера и да има маси и на вън за да може да се наслаждаваме и на хубавото време. Нека стените в училище бъдат изресувани в най – различни багри от ученици. Така ще бъде много по – приятно да се придвижваме от една стая в друга. Нека стаите по специалните науки като биология, химия, физика и тн. да бъдат обурудвани с нужните неща, а не да се опитваме да зубрим без да имаме представа за нищо от това за което четем. Би било приятно ако часовете бяха по – кратки, но по – интересни. Все пак, прекарваме една голяма част от времето си във училище, нека поне е приятно и да научаваме нещата още в училище, а да не се налага да учим всичко вкъщи. Нека има часове в които да учим за българските традиции и хора. Защото все пак България е мястото, където живеем и ако искаме повече от нас да останат тук, родолюбието трябва да бъде поощрявано в училищата. Нека даваме свобода на учениците. Нека и те имат глас. Какво не им харесва или им харесва? какво ново може да се направи? Кутии за похвали и оплаквания, където да пускат лисчета с мнението си би било повече от добре. Нека има повече часове за класа. Един час седмично не стига да се обсъдят всички неща, които засягат сплотеността на класа, защото все пак той е второто семейство. Повече конкурси на училищно ниво същота са начин за това да поущряваме талантите и да бъдат показани на хората. Но, разбира се, извънкласните дейности също са много важни тъй като там се развиват талантите. Учителите. И в тях има какво да се промени. Разбира се, не да променяме учителите като цяло ами просто начина по които преподават да бъде направен по – интересен. Да се използват картинки или забавни неща, с които по – лесно да се запомня учебния материал и да бъде по – приятно и, най – вече, забавно. Винаги съм искала да видя какво се случва в другите училища, как протича учебния процес при тех. Разменните начела са перфектен начин да опознаем различните училища и да се запознаем с различни хора.

Всичко от това, което изредих до сега го няма в моето училище. Нито има много извънкласни дейности и места където да прекарваме междучасията, нито къде да хапнем нещо хубаво и топло. Но ако само тези неща станеха реалност, може би тогава с най – голямо удоволствие бих ходела на училище, защото както аз, така и всички ученици ходят на училище по задължение и го намират за неприятно и за загуба на време. Предвид факта, че малко хора, преди векове са имали това, което имаме ние днес, то сега никой не го оценява, защото е станало досадно и напълно неинтересно. Но, със всяка стъпка, която правим, се придвиждаме с една иде до едно по – добро място, където да се забавляваме и едновременно с това да учим интересни неща.

„ Училище“-една дума, толкова хубави мигове и спомени. Мястото на което всеки от нас се е научил да цени, да обича и да пази. Всеки от нас е научил какво е приятелство. Училището не е просто една обикновена сграда в която прекарваме голяма част от времето си, то е храм в който развиваме своите способности, своя потенциал, реализираме целите и сбъдваме мечтите си. Нашият живот е разделен на части, като тухлички, които градят къща, която да стане музей и нашият живот в училище са първите дванадесет  тухли, които трябва да надградим. Това е мястото, където ние вплитаме в едно цяло забавления, обучение, знания и общи интереси.

В моето мечтано училище има всичко това, има забавления, има интересни и наистина нужни занаятия, които да ме карат да ставам сутрин с желание, знаейки, че ще отида на училище. Аз вече съм открила моето мечтано училище, аз уча там. То ме кара да вярвам, че всеки от нас има големи възможности и ще спасим българското в нас. В моето училище учителите ни не са просто наши наставници по пътя на живота, те са нашето семейство, нашите приятели с които можем  да споделим всичко и знаем, че те винаги ще ни помогнат. Те винаги подкрепят всеки един от нас, дават ни насоки и ни карат да се учим от грешките си.

Моето мечтано училище е моят дом, домът в който се чувствам добре заобиколена от най-близките си хора, мястото, което винаги ще помня и ще пазя в сърцето си.

Иска ми се повече от моите връстници да приемат училището не просто, като едно задължително обучение, а като една възможност да открием себе си и нови възможности, с които да се борим с трудностите по пътя си. То е лъча светлина, който се прокрадва в мрака и ни дава надежда, то ни учи на обич и разбирателство. В едно училище „мечта“ няма злоба, завист и лицемерие. То трябва да бъде нашата врата към един по-добър свят, защото бъдещето е в нашите ръце и ние трябва да грабнем тази възможност и да изкачим стълбицата на знанието, което ни превръща в едни зрели и грамотни хора.

Живота в училище зад стените на класните ни стаи винаги ще остане в нашите сърца, като една огромна част от нашето развитие, като хора. Никога няма да забравим тези ученически години, които сме прекарали с нашите приятели и за това моето мечтано училище трябва да бъде с една обстановка, която да ме разположи достатъчно добре, че да идвам сутрин рано на училище с усмивка на лице, знаейки, че нашата директорка ще ме чака на входа с едно усмихнато лице, което ми пожелава приятен ден и успех в занаятията ми.

Иска ми се в мечтаното ми училище да има много забавления и игри, уроците да са пресъздадени в презентации или видеа, да можем да изразяваме своето мнение и да държим на гледната си точка. Да се организират дебати в които ние ще придобиваме смелостта да подкрепяме тезата си и да държи на думите си. Също така да имаме повече часове по спорт, защото със здравия дух идва и здравото тяло. Също така да има здравословна храна, а не пълни с мазнини и въглехидрати храни, докато имаме възможността да ядем пресни плодове и зеленчуци. Да имаме свободата да излизаме на чист въздух в междучасията и да се радваме на природата навън. Да можем да бъдем свидетели на опити по химия, физика и биология, за да ни бъде интересно как се случва всичко в света. Да се правят повече събрания на цялото училище, където всеки да изразява своето мнение и да споделя своите проблеми, за да може да получи помощ от училищното настоятелство.

Аз съм дете на България и искам да запазя своята история, историята на прародителите ми в мен и да предам на своето поколение наследството на нашата велика България ! Да променим бъдещето на нашите деца, да могат да ценят книгите и да вярват, че светлината, която огрява тяхното бъдеще се крие в знанието и способността да се наречеш „образован“. Искам да покажем на света, че ние българите можем и ще успеем да запазим ценното в нас и развитието ни ще бъде една по-добра възможност за един по-добър живот.

Моето училище, моят живот, моите мечти ще бъдат осъществени благодарение на него, благодарна съм, че имам правото и възможността да уча, знаейки, че преди години хора са дали живота си за моята свобода. Моето мечтано училище не е достатъчно. Моята мечта е да учим, за да изкажем благодарността си на всеки българин, патриот, будител и апостол за това, че ние сме свободни !

Край !

На 10 март от 17.30 ч. всички, които се вълнуват как образованието може да бъде по-интересно и любимо на децата и възрастните са поканени на творческа работилница за свободно образование в детски център „Приятели“ в гр. Габрово. Това ще е неформална среща за споделяне на опит, идеи и мечти, които може да осъществим заедно.
Моля, доведете децата си, за да чуем какво мислят.
За улеснение на участниците по време на срещата в работилницата ще има модератор, който ще се грижи да има добра комуникация.
Очакваме Ви и дотогава мечтайте смело!

Искате ли да научите как да вдъхновявате децата и младежите да бъдат смели мечтатели осъществяващи своите идеи? Тогава станете обучител, който работи по методите на сдружение “Мечти и отбори България”.

Как?
Запишете се за курс за обучители организиран от сдружение “Мечти и отбори България” в партньорство с НЧ “Св. Св. Дамаскин и Онуфрий Габровски – 2011”.
Повече информация за нас може да видите тук: http://www.mobg.org/
Заявки се приемат до 29.03.2016 г. по телефон – 0895 792 819 и по електронната поща mobulgaria@gmail.com

Защо има смисъл?

Защото ще научите как да мотивирате децата и младежите да работят в екип с една обща цел, да имат смелост да се изразяват и да се справят с конфликти. Или казано на кратко да мечтаят и да действат. След края на обучението ще получите комплект материали в помощ на бъдещата Ви работа.

Защо може да ни се доверите?

Използваните обучителните методи са въведени от Великобритания в България през 2004 г. по глобалната програма “Мечти и отбори”. Водещ обучител е Мариета Терзиева – с 8 години практика и десетки проведени обучения за младежи и възрастни. Организатор и консултант при организиране на спортни фестивали за деца с и без увреждания. Хоноруван преподавател в Национална спортна академия „Васил Левски”.

Каква е инвестицията?

До 15.03.2016 г. таксата е 50 лв. за участник.
След 15.03.2016 – до 29.03.2016 г. таксата е 70 лв. за участник.
Плащания се приемат само по банков път:
Сдружение „Мечти и отбори България”
Първа инвестиционна Банка
IBAN: BG16 FINV 9150 1200 0845 17 в BGN
BIC: FINVBGSF
Може да получите фактура.

Повече информация може да намерите в приложените документи.
Благодарим за проявения интерес