Профил на Мечтателите от отбора 🙂

За Ели, а.к.а. Елица, синеоката кралица
Ели е мечтател и не би променила нищо в себе си. Обича да ходи боса, да гледа небето и природата. Мрази агресията. Вярва в любовта, доброто и неограничените възможности. В свободното си време обича да чете. В Мечти и отбори попадна като се записа на СИП в Национална спортна академия в София.
Любимата й фраза е „Съвършенството е в хаоса”.

За Мери, а.к.а Мармалета, Мае, Мариета от третата планета:
За мен ти си един невероятно позитивен ентусиаст. Наистина мога да кажа, че си човек отдаден на каузата. Поздравявам те за това, че успяваш с харизмата и магнетизма си да „Заразиш“ всеки, който се докосне до „Мечти &Отбори“. Наистина мога да кажа, че като председател на сдружението успяваш да сбъднеш много мечти и да дадеш много поводи за надежда.
Дерзай право напред и винаги с усмивка, защото искреността и добронамереността правят чудеса!.

За Люси, а.к.а. Люк (скай уокър), Людмил
За мен Люси е един мечтател. Понякога е меланхоличен и замислен, но знам, че в душата му се крие много плам и доброта. Той се искрено се радва, когато вижда огъня в очите на децата, запалената искра на желание да вървят напред и най-вече на това, че е сбъднал мечта и е успял да направи поне един миг незабравим.
Желая ти попътен вятър и дано пътя ти никога не те разделя с „М+О“

За Деси, а.к.а. Десита
За Деси се оглеждайте по театри и паркове. Обича да се разхожда и да прекарва време с книжки и приятели. Романтична, но и действена натура, която след дългите летни нощи се събужда с усмивка и хиляди очаквания. Обича да се чувства полезна и да търси мястото си в света. За себе си казва, че е емоционална, а в Мечти и отбори намира удовлетворение и онази фина настройка на стойностите, която човек овладява, когато прави истински неща с истински хора. Тук Деси е в стихията си.

За Веси, а.к.а. Веселка
Със весел нрав да бъде й е писано,
така било е бебето записано.
Та, Веси е сърдечна и обича
по планини и паркове да тича.
Да пътешества пълни я с наслада
освен това е мила млада мама.
Да знае иска и ще пита,
но дай й и сама да се опита.
Играе, пее и танцува, та йоигийства
и филми гледа, след които ти се литва.
Чете с ума и със сърцето
и пази в него много съкровено
една мечта да спреме да рушиме
и да приемем зрими и незрими,
и най-нищожните частици от живота
на таз планета, дето ни е родна.
И тъй намери тя приятели сговорни
мечтателни, отборни, отговорни,
видя в очите на младежи и деца,
че те ще сбъднат нейната мечта.

Прегръдки и целувки!
Цветелина (автор)

„За мен беше изключително важно, полезно, забавно и неповторимо участието ми в обучението. Благодаря Ви!“ Катерина, Плевен

„Много съм радостен, че участвах и се радвам, че научих нещо. Хубаво е, че някой се е сетил за младит ехора. Продължавайте да го правите.“
Радостин, Плевен

„Когато поисках да помагам на Мечти и отбори нямах ясна представа какво представлява програмата, знаех само, че се работи с младежи с увреждания и исках да бъда полезна като се включа. Първата ми истинска среща с методите на работа на МОБГ беше при подготовката на фестивал във Варна през 2008г. Тогава скочих направо в дълбоките води като се включих работата на екипа при подготовката и провеждането на сесиите и фестивала. Тези три дена промениха начина, по който гледах на себе си и своите възможности, както и идеите ми за това доколко младите хора могат да задвижат света със своята енергия и позитивна нагласа. Бях буквално разтърсена, когато открих в себе си и хората около мен силна увереност в собствените ни възможности, желание за работа в екип и умение да правим нещата в действие и да бъдем гъвкави и положително настроени на всяка стъпка. Скоро след това имаше организирано обучение за обучители на Мечти и отбори и аз изказах желание да се включа в него. Имах голям късмет, защото един от участниците не можа да се включи и така се освободи място за мен. Така си намерих мястото в МОБГ, а МОБГ си намери едно голямо, светло и топло място в сърцето ми. Трудно е да кажа как Мечти и отбори ме промени, след включването си в МОБГ аз съм една съвсем нова Цветелина — по-цветна, по-светла, по-уверена, по-смела, по-общителна, въобще, Цветелина, която иска да е приятел със света и мисля, че и светът би искал да се сприятели с нея и да мечтаят заедно :)“
Цветелина, София

„Благодаря за всички незабравими моменти, прекарани по време на обучението и по време на фестивала. Много съм щастлива, че ви познавам.“ 🙂
Антоанета, Плевен

„Благодаря за предоставената възможност да развия своите качества.“
Александра, Плевен

Казваш на другите къде ще отидете на кафе, кога ще избягате от час, кой ще напише домашното по математика на всички? У теб може би дреме един истински лидер!?
КСМП или накратко „Перник на младите” стартира своята първа Академия за лидери „Перник на младите 2012 – Лидерството като детска игра” и те предизвиква да се включиш.
Представи си 3 дни /26-28.10.2012г./ в с.Рударци с още около 20 младежи в непрекъснати ролеви игри, екипна работа и куп щури цели за постигане?! И спокойно – ще извиним отсъствията от училище.
Стана ли ти интересно? Чети по-надолу как може да се включиш.
*В Академията могат да участват лица над 15 години. Разходите за храна и транспорт по време на обучението се поемат от организаторите.
Форма за кандидатстване: http://goo.gl/YBhVx
Срок за кандидатстване: 12.10.2012 год.
С одобрените кандидати ще се проведе интервю в периода 15-19.10.2012г. след предварителна уговорка.

И ние, екип от обучители на „Мечти и отбори България“, ще сме там! Ще бъдем до вас, за да ви подкрепим в това вълнуващо пътешествие.

„Включи се и ти“ е името на проект с идеална цел, който се развива от 4 години в България. Реализира се в следствие на пратньорството на три организации – фондация Аутуърд Баунд България, Фондация Калинка и сдружение „Мечти и отбори България“. „Двигателят“ на проекта е Люсил Колмиш, която направи и връзката с фондация „Аурубис“, които съдействаха при реализацията на проекта в Дълбок дол през лятото на 2012 година.
През август (6-10 август 2012г.) за трета поредна година проведохме приключенски лагер с деца с увреждания в с. Дълбок дол (Троян), като тази година поканихме и техните родители или придружители да се включат активно във всяка дейност.
Реализацията на цялата предварително замислена програма беше възможна, благодарение на всичките 15 човека, които отделиха 6 дни от живота си, за да се впуснат в приключението наречено доброволчество. Думите са слаби, за да изразим благодарността си, за вашия всеотдаем труд и откровенното споделяне, което ни помогна да бъдем по-истински и този лагер да бъде най-успешния от всички до сега.
Ще бъдем честни… Имаше трудни моменти за нас, доброволците и участниците, поради спецификата на лагера. Някои от нас след първия ден споделиха, че искат да избяга и да се скрият. Но след като поговорихме, стана ясно, че това е заради излизането ни от зоната на комфорта и споделянето пред група е едно такова преживяване за нас. За някои от доброволците, говоренето пред групата им беше по-трудно от това да работят всеотдайно и сърцато с деца с увреждания.
Децата се радваха много. Бяха първи за закуска и за заниманията. Радваха се на игрите и на това, че с тях играят и по-големи хора. Едно от момченцата каза – „И аз мога да играя с тях!“, той откри, че може да играе с другите, а не само да стои изолиран, както е било до сега.
Този лагер даде голяма увереност на всички, които се включиха. Всеки направи крачка напред в своето развитие. Предивикателствата бяха големи, за това и резултатите бяха големи.
На третия ден от лагера бяхме готови да се отправим на поход в троянския балкан. А той, както знаете не показва красивите си върхове лесно на пешеходните туристи. Крайната ни точка беше Зелениковския манастир, където живее само баба Дана, бивш хижар на хижа Амбарица. Баба Дана ни очакваше с топло кафе и студена вода.
На група, която до тогава работеше в две по-малки групи с имената – „Няма такъв отбор“ и „Том и Джери в планината“ се обясни ситуацията около целия поход. Има два пътя до манстира, един лесен и един труден. Трудният изисква много сплотеност, много работа, усилия и се награждава с удовлетвореност и горска хладина. Лесният път носи лекота, индивидуализъм, състезателен дух и се награждава с по-бързо и лесно преминаване на разстоянието. Правото на избор беше дадено на участниците. Те заедно, като голяма група имаха правото да изберат с кое предизвикателство искат да се срещнат. Решението им не изненада никой от нас – организаторите. Искаха на отиване към манастира да минат по труния и стръмен път през гората, а на връщане да се пуснат по лесния черен път, направен от дървосекачите.
Преходът беше наистина труден. Някои от децата, които се возеха на количките, задвижвани от две човешки сили, се бяха притеснили да не паднат в пропастите, които се откриваха от време на време от дясно на борд. Имаше толкова добре сплотени екипи, че не позволиха на никой да ги отмени и да им даде малко време за почивка.
Всеки един беше от изключителна важност за цялата група. Допълвахме се и се подкрепяхме, за да можем да се справим с предизвикателствтото, което сами избрахме. Ще питате защо? Защо минаваме от там, като знаем, че има и по-лесен път? А как иначе щяхме да знаем, че ще можем да се справим…
На Зелениковския манастир си направихме голяма почивка, обядвахме и разгледахме църквата, която след миналата люта зима сега се нуждае от ремонт на покрива. В купола на църквата живеят няколко прилепа. Децата бяха много радостни да видят истински прилепи на живо, за някои това беше уникално преживяване.
След като възстановихме силите си и усмивките ни се върнаха, хората, които пристигнаха последни на манастира споделиха какво ги е крепяло по време на целия стръмен и дълъг път – една игра на думи. Поигрхаме всички тази игра, която неусетно ни изведе от уморените крака и мисълта за пътя за връщане и се разтоварихме по един много прост начин.
Походът беше предизвикателство за цялата група, с което се справиха отлично. А дали толкова добре се справят и с лични предизвикателства. За да проверим това си оставихме четвъртия ден, когато пред всеки стоеше въпроса да се пусна ли или да си остана на земята? Имам ли доверие в хората, с които бях ден и нощ вече 4 дни или не?

Отново екипът беше много важен при това, дори и индивидуално предизвикателство. От една страна, имаше хора на борда на авиокомпания „Аутуърд Баунд“, благодарение на които всеки (от най-малкия, до най-големия) имаше възможност да стигне до върха и да полети към избраната своя мечта. От друга страна, всеки който не се чувстваше сигурен и спокоен, намираше подкрепа в лицето на хората от екипа, които му предлагаха различни рецепти за кураж.

Благодарим за хубавите думи на Флори и Деси!
Източник – http://sportpower2012.wordpress.com/?p=116&preview=true

Today I`m not going to write about the usual things. I`m not going to write about motivation, trust, success and so on. Today, I am going to tell you one different story. A story about the people who are usually neglected and the ones who find ways to show them they matter.

I was in 10th grade when I heard about this organization for the first time. I was really surprised when a friend of mine, who was already part of it, told me what they do and how they do it. I decided to join the organization because it was something different, interesting and valuable not only to me, but to the whole society.

The “DREAMS AND TEAMS” is a British Council project which runs in more than 40 countries since 2004. This is an organization in which participants receive leadership training through the discipline of sports. However, what is special about the Bulgarian branch of the organization, which was established in 2007, is that in addition to the leadership abilities that members develop, the Bulgarian participants are the only ones, who are also “able to achieve inclusion of children with and without disabilities in the one and the same “team”, which in the end makes “the dream come true” for all of them – not to distinguish between children on the basis of their physical or mental abilities.“

Enough with the facts. Let’s get on to the more interesting part. Before I first entered the room, where I had my first team meeting, I was quite nervous. I did not know what to expect – after all I had never talked to people with disabilities and I did not have any idea how to act or what to say. The only thing I knew from my friend was that these people are the same as us. However, as I walked into the room, I felt the atmosphere so relaxed, that I immediately felt on the right place. I saw many different people, but what was similar in all of them, were the smiles and happiness their faces emanated. People with and without disabilities were working together in harmony regardless of their differences.

I joined the group and received my leadership training during an organizational process for the annual sport festival for children with and without disabilities. Although all of the people were much more experienced than me, all were really helpful and kind, always trying to make me feel as comfortable as possible. One of these people was Desislava Koleva – a national educator in “Dreams and Teams,” a really positive and friendly person, who will tell us more about the characteristics of this amazing organization.

Desi joined the team 4 years ago as part of her education in the National Sports Academy. When she began her training in the organization she did not have a clear idea of what exactly it was either. However, the more time she spent on the projects, the more she realized how important the organization was. Now, even as it is not part of her education, she continues to dedicate her life to these benevolent initiatives and engages in helping all people feel worthy of themselves. “We aim to build some valuable qualities in the young leaders, to develop leadership potential, and good citizenship,” says Desi. Letting young leaders organize events at the end of the education on their own (including finding sponsors, attracting media, inviting guests, finding participants, and so on) contributes to the successful end of the program. What is more important, is the fact that most of the times, these events are of a sport matter. The question is why exactly sport, why not something else? And here is the answer:

“Sport is a universal means, which greatly contributes to the personal development of individuals. It is also a perfect means for communicating between children. And finally – the sport practiced by kids is extremely important.”

When the goal of children with and without disabilities, playing for one team is to win, they do not pay attention to the differences between them. They are simply concentrated on the game and instead of showing bias about stereotypes, they try to help each other and most importantly reach the victory together. This is how the differences are overcome by the universal communication called sport.

However, to work with people with disabilities is not that easy. It requires special training and attitude. What the most important thing is that one should never pity them. “We accept children [with disabilities] as normal, because they are normal. The fact that they have some kind of disease or disability does not make them different,” points Koleva. Being in the role of coaches, the young leaders and educators from “Dreams and Teams” navigate the kids and show everyone that we are all the same if we have equal opportunities. And still “the most important is that children learn most of the things when experiencing them, which means that we do not stay there and just explain theories, but rather every game is made in a way that they can learn from it. “ By the time children get used to the fact that they should cooperate with their peers with disabilities and at the end no one even pays attention to the differences – “this is really nice to observe, during the education,” says Desi with a bright smile on her face.

This is the way sport and these different coaches contribute to the improvement of the lives of the people, who we rarely treat fairly; people who we either pity, or simply ignore. Thanks to this great organization, people with disabilities can feel that after all someone cares for them and realizes that they are not some phenomenon, which should be researched, neither are they something special that we should feel sorry for. No! They are just humans, whom the destiny took something from. We should accept them in the way they are, because believe me or not, they can beat you in basketball!

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Как живеят нашите деца?
Дороти Л. Нолт

Остават броени дни до обучение „Предай нататък“, което ще проведем във Варна идния уикенд. Групата е разнообразна, мотивирана и в очакване. Извършваме последни пригоовления и скачаме в дълбокото…
Как да съумеем да използваме творческия заряд и идеите на децата в полза на тяхното развитие?
Как да подкрепяме разнообразието и уникалните начини за справяне с проблемни ситуации, които всяко дете притежава? Как да се научим да работим в екип от други обучители и да органиаираме и провеждаме обучения за Млади лидер?
Всичко това ще бъде закачено с голям пирон на стената, разглеждано и разчепквано, докато ни стане ясно и подредно в главата!
В групата има доста представители от Бургас, така че ще имаме възможност да развиваме дейности в един нов за нас град. Смело към мечтите, заедно в отбора 🙂