С малко закъснение ще разкажа как премина деня на толерантността (16.11.2007). Студен ден, подходящ за сезона, хора, забързани, загърнати в своите мисли. Двора на Софийски университет (благодарим на ръководството на СУ за разрешението да използваме сградата за нашата проява). Постарахме се на внесем малко цвят и настоение с плакатчета и банер на сдружението. Идеята ни – да напомним на хората за деня на толерантността. Как? С думички и дела. Един инвалиден стол свърши прекрасна работа – като си стоиш в такъв стол, дори не можеш да го спреш ако тръгне да върви на някъде… Хубавата новина е, че всички, които помолихме да преместят на 10 метра встрани човека със стола, се съгласиха. Има надежда! Все още имаше погледи, които издаваха страх и отчаяние, но стига с прази приказки. Ето малко от мислите и пожеланият, които получихме от топлите хора в студения ден 🙂 За съжаление повечето от тях са анонимни

„Бъдете толерантни към другите, за да бъдат толерантни към вас.“

„СУ толерантни“

„Помагайте и вам воздается“

„Уважавай всичко и всички“

„Съпричастието е преди всичко“

„Мисля, че има какво още да се направи по въпроса, малко са тези, които са толерантни“

„Благодаря ви, че сте толератни :)“

„Поне един ден е мой! Аз съм толерантна и отстъпвам, въпреки че съм права в повечето случаи. Ако единият не отсъпи – война!“

Фани Благоева – Департамент по спорт към СУ

„Ако хората в България не бяха толерантни до сега в България щеше да има гражданска война!!!“

„Всеки решава за себе си и тогава нещата се променят“

„Хубаво е да се поставяме на мястото на другите, за да можем да сме толерантни към тях“

„Много сме толерантни към простотията, лошото управление, лошото отношение на управляващите, и не чак толкова към по-слабире от нас!“
„Добродетел ли е толерантността?“ – Юлиян Собаджиев, III к. СУ

Какво още се случи на този ден може да видиш тук

23 септември е дата, която се запечата в съзнанието ни с усмивка! Тогава се проведе фестивала „Мечти и отбори“ за четвърти пореден път. Срешнахме се деца от цяла Варна и не само, бяха ни на гости и лидери от Англия относно проекта, организиран от Британски съвет. Преживяхме малка приказка! Фестивала беше едно изключително събитие, което остави дълбок спомен не само за нас, младите лидери, а и в десетките детски усмивки, които трептяха като звездички в Коледна нощ. Успяхме вскички заедно чрез спортните игри да се забавляваме и в същотото време да се опознаем един-друг. И тогава открих любопитството, стремежа, надеждата и борбеността в искрящите погледи на всички деца. Аз мисля, че именно в това се гради човека у всеки – като показва отношението на отделната личност към света, към хората около себе си. Това успя да стане факт – всеки от нас, стъпка по стъпка опознаваше другите. Удовлетворените и търсещи погледи се срещаха с нови, либопитни и загадъчни личности и откривахме части от себе си в другите.Този фестивал успя да накара всеки сам у себе си да изгради подкрепа, доверие и онова чувство, че има някой до теб, който няма да те предаде! Фестивалът се основаваше на истинската детска радост! Този детски празник ни подари само вълшебни мигове! Успя да изгради у нас не само лидерски умения, а и личностни качества!
Кристина и Марина Кръстеви
Млади лидери в Сдружението

Заставаме зад идеята за Peace One Day, www.peace.zaedno.net и смятаме, че трябва да прерастне в Peace Every Day! С една закачлива и непретенциозна анкета ще се допитаме до всички, за да чуем Вашите мечти. Ако и вие искате да вземете участие или да узнаете мечтите на вашите близки и приятели можете да се присъедините към събитията.

Факт: Хората с увреждания ходят на училище, ходят по купони, женят се, работят, имат семейства, перат, пазаруват, смеят се, плащат данъци, пътуват, ходят на театър и кино, ядосват се, гласуват, мечтаят, хващат хрема, отглеждат децата си, следят новините, пият бира, кроят планове за бъдещето си – като всеки човек.

Факт: Много хора с увреждания са достатъчно независими, за да се нуждаят от помощ. Ако все пак искате да помогнете на човек с увреждане, първо го попитайте дали му е необходимо.