Спомняте ли си плахите неспокойни крачки, изпълнени с любопитство и възбуда, когато пристъпвахме прага на училището за пръв път?

Спомняте ли си невинните чисти детски лица около вас със сърчица, туптящи бързо от щастие. А вашата първа учителка, която беше дала цялата си любов и грижа за вас?

Нима ще забравите и първата си приятелка, която единствена знаеше тайната ви, играехте, пеехте, учехте и се забавлявахте заедно?

Сърцето ще ги помни.

Ще помни и вашата първа любов – съученика/ съученичката от училище.

„Училище“ – това не е само образователен център. Там ние правим първите стъпки на осъзнатия живот. Там се учим да бъдем Човеци. Учим се как да бъдем постоянни и да си вярваме. Да вярваме и в мечтите. Защото, когато искаш да избягаш от реалността, мечтите те приютяват.

Родена съм и живея в красив възрожденски град . Град с много мостове – Габрово. За мен училището също е мост.Той води от настоящето към бъдещето. Ние стъпваме на него с плахи и неуверени стъпки, но с желание. И с вярата, че трябва да преминем оттатък – към новото, към непознатото.

Всяко дете тръгва по мостчето на знанието. Подкрепят го неговите родители. Понякога стъпките са неуверени. Тогава протягаме ръка към учителя. Неговата най-голяма сила е в това да успее да я хване навреме. И стиснал детската ръчичка веднъж, да не я пуска, докато тя сама не се пусне. Защото е станала достатъчно силна и може вече да се справя сама.

В училище вървим по дълги мостчета – на буквите, на цифрите, на таблицата за умножение. Едни от тях са стабилни, други се разклащат, щом някой стъпи на тях. Това, което научих в училище е, че не трябва да се спира. Нали поточето не спира, все бърза, никого не чака, тича напред. Училището ме научи, че трябва да се стъпва смело и отговорно. Ако се пропука мостът, на негово място да се направи нов, по-здрав и стабилен.

Училището ме водеше от света на игрите, на детството, към света на науката, на големите. И както майстор Колю Фичето е строил мостовете си, за да служат на хората поколения след него, така и аз осъзнах, че трябва да градя. Децата също създаваме мостове. Това са мостовете на приятелството. А те са най-дългите. По тях вървим през целия си живот. Стъпките по тези мостове ще ни помагат да бъдем успешни хора. В училище изградих най-здравия мост –на приятелството.

Когато завърша училище ще бъда спокойна, защото ще знам, че винаги ще имам мостче, по което ще мога да се връщам в класната стая. Чинът ще ми бъде тесен навярно, но сърцето ми ще бъде широко отворено за спомените. Ще бъда горда, че съм научила най-важния урок –урокът по приятелство. Той не е написан в учебник. Той се пише всеки час, всяко междучасие от самите нас и от нашите учители. Животът често ни дава контролно по приятелство. Въпросите са много. Отговорите на едни от тях са лесни, а на други трудни.

Моето училище ми дава смелостта и увереността да вървя. Да не спирам. Да помагам на другите по пътя си. Тази година в часовете по литература учихме поезията на Веселин Ханчев. Стиховете, които запомних от него, не бяха включени в задължителната програма, но ние ги прочетохме. И те останаха в мен:

За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори!

Моето училище ме учи на откривателство. Аз откривам себе си и света. Мен ме откриват приятели.

Искам да запомня крачките си. Научила съм най-важния урок – Приятелство е дума без кавички.

Всеки трябва да знае какво образование иска да получи – дали иска да бъде човек на ниво, с богата култура, собствено мнение и добре изградена ценностна система, да е ярка личност, или просто да е „един от многото”. Всеки има представа какво би искал да направи с живота си и сам може да прецени дали да пропилее училищните години, или да ги оползотвори.

Не ми харесва това, че нехайните хлапета учат заедно с „гладните” за знания. Незаинтересоваността и неуважението, които проявяват в часовете, е спънка за другите. Такова поведение пречи на училището да бъде мечтаното училище, отговарящото на най-хубавите представи за него.

В училището трябва да има хармония, спокойствие и равенство между децата. Не може да си спокоен, когато се разминаваш с деца с тъжни, сиротни личица – подтиснати, защото току-що са били пренебрегнати…заради облеклото си.

Аз посещавам училище, типично за 21.век. То е със спретнати и подредени стаи, с богата мебелировка, имаме достъп до ИТ – технологиите. Дворът е уютен и много красив, с цветя, беседки, удобни пейки. Учителите са отзивчиви, работят с желание и, бих казала – с ентусиазъм, използват различни методи в часовете, имаме възможност да се развиваме в различни области. Мисълта, че сутрин, като прекрача прага на школото, ме чака нещо ново, ме вдъхновява.

Въпреки това мечтаното от мен училище е по-различно. В него има униформи – тяхното въвеждане в реалното училище би решило доста проблеми. Защото училището не е мястото, където да покажеш новата си маркова блузка, струваща дори заплатата на някой родител, пратил детето си с обикновена блузка от кварталния магазин. За съжаление ежедневно има деца, пренебрегвани , избягвани заради външния им вид.

Всички трябва да се чувстват равни в училище и да могат да изказват мнение. Бих искала училищното ръководство да се допитва до децата за техните интереси и какви извънкласни занятия биха посещавали.

Смятам също, че за да бъде едно училище съвпадащо с мечтата и да бъде едно хармонично място, трябва да има по-строги правила и наказания. И не на последно място – бих искала да срещам повече приветливи учители, които смятат да изслушват децата, да им дават съвети за живота и да им показват грешките, а не да бъдат просто техни преподаватели по даден предмет.

За развитието на всяко нещо се изискват много усилия, въпросът винаги е „Дали си заслужава?”. В случая не намирам повод за съмнение. Училището не е мястото, където да изтъкваш новия ролекс от татко или място за губене на време. Училището е място, където да се учим да различаваме доброто от злото, учим се да взимаме правилните решения и най – вече – учим се как да постигнем целите си и да сбъднем мечтите си. И за да стане това – ще помогнат и тези малки „поправки”, които споделих.

Всяко дете мечтае за перфектното училище, в което да получи своето образование. Би било хубаво училищата да бъдат създадени според желанията на учениците. Аз съм един от тях и може би моето мечтано училище не е по – различно от тяхното. Защото всички знаем каква значима роля играе то в нашето развитие. Прекрачваме прага му като деца, а излизаме от него като завършени личности. Тук срещаме приятели, първата си любов, преживяваме моменти, които помним цял живот. За това е много важно то да ни харесва, да ни привлича и омагьосва, да очакваме с нетърпение всеки следващ учебен ден, защото ще научим нещо ново, ще преживеем нещо различно, ще извършим още една крачка към нашето усъвършенстване.

Представям си моето мечтано училище да се намира в голяма пъстроцветна и уютна сграда. Класните стаи да са просторни, светли и модерно обзаведени, с огромни информационни табла и карти по стените. Навсякъде да има цветя, да е чисто и спретнато. Всички ученици да разполагаме с лаптопи или други електронни пособия, които да заменят старите изпокъсани учебници. В часовете да се използва мултимедийна техника, чрез която уроците да станат по – интересни и нетрадиционни. В междучасията да звучи хубава музика. Дворът да бъде огромен, дяа има малък парк с цветни алеи и пейки, които да са приятен кът за кратка почивка. Аз като момче обичам да спортувам и затова си мечтая да има голям физкултурен салон, басейн с олимпийски размери, игрища за футбол, баскетбол и тенис на корт. А след часовете да ходим в библиотека, в която да пишем своите домашни, доклади, есета и презентации. Мечтая си училището да е място, от където да не искам да си тръгвам.

Представям си тази чудесна материална база, но знам, че най – важните са нашите учители. Те правят училището да бъде моето мечтано училище. Те са хората, които предават своите знания и умения на нас бъдещите учители, лекари, учени, техници… Те ни превръщат в откриватели, пътешественици, разпалват любопитството ни, показват ни необятния свят на знанието. Подготвят ни за истинския живот, в който да навлезем като добри и отговорни личности.

Учителите в моето мечтано училище са и мои приятели, пример за подражание и уважение. Те да са строги и изискващи, но същевременно добри и всеотдайни. Хора, на които да мога да разчитам и в добро и в лошо, да чувствам тяхната подкрепа и вяра в мен. Хора, които да останат в сърцето ми и с любов да ги наричам „любими учители”.

Част от училището сме и ние учениците. Мечтая си за съученици, с които да сме неразделни и в ученето и в игрите. Заедно да постигаме успехи, да печелим медали и престижни награди. Заедно да изживеем всички моменти от нашето израстване, да бъдем толерантни един към друг, да бъдем истински приятели.

Мечтата ми не е недостижима, защото едно училище може да се превърне в мечтано дори и да няма красивите удобства и съоръжения, ако всички ние – учители и ученици, се стремим да бъдем по – добри и стойностни хора. Как да учим и живеем зависи изцяло от нас.

Пожелавам на всички ученици да открият своето мечтано училище, което да се превърне в любимо и незабравимо.

Аз обичам да мечтая. Мечтая всеки ден. Особено когато съм в училище.

Иска ми се моето мечтано училище да е мястото, където вплитаме в едно знанията и забавлението. Всички ученици да идваме с удоволствие и нетърпение в училище. Надявам се да дойде времето, в което училището ще се превърне в наш втори дом. Всички ученици да разберат, че училището не е само една сива сграда. То е храм, в който всеки придобива знания и опит. Всеки дава нещо от себе си и получава по нещо от другите.

Мечтаното ми училище да е мястото, където трябва да се чувстваме защитени и в безопасност и ако попаднем в беда да има някой, който да ни подаде ръка. Широкият и красив двор на училището ни да се превърне в райска овощна градина, за която всички да се грижим задружно – за плодовете, да ги опитваме през междучасията.

Искам още училището да е място, лишено от злоба, лицемерие, завист и омраза. В него искам да ни срещат само с любовта, щастието и вярното приятелството. Да бъде нашата отворена врата към необятния и така желан свят.

След като завършим, всеки да си дава сметка колко силна е била всъщност любовта му към училищните години и колко са хубави спомените му от тези години. Всички са били единни и в добро и зло. Времето прекарано в училищните класни стаи остават в сърцата ни и светлите спомени за отминалите дни греят в душите ни.

Единственото, което искам е да дам всичко от себе си и да изживея пълноценно времето си в училище, за да оставя частица от по безмълвните му стени, така както то оставя част от себе си завинаги в мен.

В моето мечтано училище има много забавни часове, които ще се харесват. Например изобразително изкуство с млад и интересен учител. Училището ще бъде изключително добре изрисувано и то от учениците. Винаги в часовете и междучасията ще звучи музика. Няма да има много тестове за правене, а само домашни, за да можем да ги напишем и да правим нещо по-приятно. Ще има часове за ходене на планина, където ще придобиваме умения за оцеляване в природата. Родителите ще могат да влизат във всеки час, когато решат. В самото училище ще има голяма градина пълна с красиви и рядко срещани цветя, за да можем да ги изучаваме, без да ги късаме. Ще има час, в който ще гледаме филми с известни актьори и час по актьорско майсторство. За децата, които умеят да се изразяват поетично, часове с писател, който да ги учи и да им помага да се справят по-добре с писането. Също ще има часове, в които ще се учим да готвим. Ще има час, в който ще управляваме самолет, т.е. час по авиация. Всеки ден по два часа на покрива на училището ще има спорт, където ще има и плувен басейн. След спорта всички ученици се качваме на училищния автобус и отиваме в конна база, където всеки ще има свой собствен кон. Ще има и час, в който взимаме колелата си и караме до морето, където ще плуваме. За всеки празник ще правим свои сувенири и ще ги носим в къщи. Учителите няма да се карат ако някой е закъснял. Ще учим много езици, а освен всичко това ще има часове по танци и за дресировка на домашни любимци. Всички тези часове и развлечения  ще изискват много време, затова училището ще започва в седем сутринта и ще свършва в десет вечерта.

      Да отиваш на училище с усмивка на лицето е много важно, а това ще бъде творческо училище, където това ще бъде възможно. Така изглежда моето мечтано училище.

Училището е мястото, където прекарвам по-голямата част от времето си. Това е мястото, където получавам знания не само по различните предмети, но и за живота като цяло. Аз харесвам моето училище, но има и доста неща, които може би биха ме накарали да го харесвам още повече.
Моето мечтано училище е малко по-различно от това, в което ходя в момента. Не бих казала, че искам да променя толкова контрастно училището, в което ходя, но бих се чувствала по-добре ако учителите обръщат повече внимание на нас, учениците. В моето училище повечето учители приемат преподаването като част от тяхната работа, в която не трябва да се влага много чувство.Някои от тях са доста меркантилни, а други прекалено добри.Никога не съм разбирала това. Когато един учител е либерален към ученика и му обръща повече внимание, ученикът няма как да не му отвърне със същото, защото кой обича да прекарва по-голямата част от деня си в сиво ежедневие и краен песимизъм? Мисля че дори би ми било по-забавно на моменти да говорим иронично и саркастично. Както е казал Салвадор Дали: „Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.“ Може например да ни изправят едни срещу други в интелектуални „двубои“. Бих била много по-амбицирана да науча нещо ако знам че ще се състезавам с някой друг на моето или на по-високо ниво вместо да слушам цял час повторение на информация, която вече знам. Не ми е приятно когато учителите си „затварят очите“, когато някой каже нещо не на място и особено когато някой преписва прекалено очевидно. Чувството, което получаваш след като знаеш, че оценката, която ще получиш с часове пред учебника, ще е еднаква с тази на съученика ти, който не си е мръднал и малкия пръст за да се справи, е ужасно. Винаги съм харесвала строгите учители, които държат на дисциплината, но в същото време знаят как да общуват с теб хуманно и толерантно.В моето училище те са малко.
От друга страна бих променила интериора. Не съм сигурна по какъв начин, но бих го направила така че да се чувствам по-уютно. Например бих предпочела да има повече предмети и цветя около мен. Би ми се искало да си има отделни кабинети за всеки предмет,включително и плувен салон. Също така според мен библеотеката трябва да е една от най-големите стаи в училище. Прекалено много пъти ми се е случвало да търся книга или учебник, които да не са в наличност, а които да ми трябват на момента. Ще е интересно ако работим с интерективни дъски вместо обикновени и ако тестовете могат да се извършват върху самата дъска или да имаме интерективни чинове. Също така би било полезно ако влизахме в училището чрез електронни баджове, на които да пише името, класа ни и годините, например, за да се засича присъствието на ученика.
Бих променила дори взаимотношенията между съучениците си. Класа е плод на различни конвенции, на игри, на споразумения, на лицемерие и истинска диалектика на личното и груповото пространство, на вътрешния и показния свят. Тук съпричастието и взаимната помощ не са тъй истензивни, дълбоки и истински. Монолитността и фамилиарността на групата са самоповърхностни. Тук привързаността рядко преминава в чисто приятелство и остава на равнището на близостта и сърдечността. Бих искала да не е така, а да може хората да са по-доверчиви и човеколюбиви. Не ми се ще всичко да опира на принципа на мнителността и колебливостта. За щастие намирам много хора, с които имам общи интереси, които са добри и душевно сродни. Тях мога да нарека приятели.
Моето мечтано училище е моето собствено училище, в което биха могли да се направят малки промени за добро. Аз харесвам мястото и хората, с които общувам, но винаги може да се желае повече, нали?

Училище, което да обичам, да ме вдъхновява и да усещам истински свое… Училище, в което да се чувствам щастлива и свободна. Моето мечтано училище…

Представям си го като комбинация от природа, високи технологии и фантазия. Намира се сред голям парк – с много зелени площи, водни басейни и цветни алеи. В двора живеят различни животни: катерички, патици, зайци…, които не се страхуват от нас, децата, и споделят закуските ни в междучасията.

Сградата е в причудлива форма с цветовете на дърветата и от всяка гледна точка изглежда по различен начин. А понякога така се слива с околната среда, че става невидима. Това е удобно извинение – може да кажеш, че не си я открил, когато ти се прииска да си полежиш вкъщи.

Още по-интересно е отвътре. Просторни, светли коридори и фоайета с удобни масажиращи дивани, спортна зала с олимпийски размери, предвидена за всякакви игри, плувен басейн, ледена пързалка, кула за бънджи скокове, амфитеатър и кино, богата библиотека, стени за графити…

Но най-уникалното нещо са кабинетите! Веки от тях е оборудван екологично, високотехнологично и фантастично, така че ученето става много по-интересно и ефективно.

В часа по български език ни подаряват вълшебни химикалки, с които пишем без нито една правописна грешка. За да сме добри по математика, ни поставят специален електронен чип и така усвояваме наведнъж всички задачи. По „Човекът и природата“ използваме телепортери, с които се пренасяме в тропически гори, посещаваме непристъпни планини, резервати и зоопаркове, а понякога кацаме на далечни планети, на които се запознаваме с извънземни. По география изучаваме държавите по света, като ходим на десетдневни екскурзии в тях. По история ни разказват за хората, създали например шоколада или сладоледа. После дегустираме тези велики открития. Толкова е вкусно, че нямаме проблем да преговаряме! По роботика изобретяваме машини, изпълняващи нашите прищевки.

Когато някой е непослушен в час, (което се случва рядко, защото часовете са суперинтересни!), учителят го отвежда в лабиринт, от който може да се измъкне по два начина: като отговаря на сложни въпроси или като открие пътя през коридорите между стените.

Толкова е динамично, интересно и вълнуващо в моето мечтано училище, че едва ли ще ми се излиза във ваканция! Мисля си дори, че ако мечтата ми се сбъдне, ще имам спешна нужда от вълшебните хапчета на Пипи, защото няма да искам да порасна.