Милен Любомиров Първанов – 13 г.

Моето мечтано училище

Има много училища в този свят – някои добри, някои лоши и някои, които са само мечта. Жалкото е, че училище – мечта не съществува. Аз съм Милен Първанов и в този текст ще опиша подробно моето мечтано училище и защо искам да го има това училище.
В моето мечтано училище има много различни неща. Първи са учителите – те ще са справедливи, но не твърде строги, ще ни разказват по привлекателен начин и когато има конфликт, ще играят ролята на добри дипломати. Там ще има по – голяма свобода на словото – всеки ще може да казва в рамките на нормалното какво мисли, без да обижда никого. Всеки ученик ще се отнася с уважение към учителите и към съучениците си и всички ще се разбират помежду си.

Учителите ни ще ни вдъхновяват да учим техния начин на разказване на уроците. Те ще ни дават добри реални примери за материала, който учим, в ситуациите от практиката. Атмосферата в часовете ще е приятна и спокойна, а не напрегната, както в повечето училища, като за това голям принос ще имат учителите. Няма да ни напрягат да отговаряме с цитати като „Какво си учил бе?” и т.н. и да ни критикуват по лош начин с изрази от следният калибър – „Багажът и вън!”, „Следните хора със сигурност стават в същия клас!” и др. като някои учители.
Учебната програма ще е нормална за всеки клас с нормални часове, междучасия по 10 минути при малко и 30 при голямо междучасие и със специални часове по приятелство и разбирателство. Този предмет ще е различен от другите, защото няма да има домашни и ще може да се получи оценка извън часовете. По предмета ще се учи как да се разбираме, как да стигаме до компромис при проблем, как да сме приятели по правилния начин, как да разговаряме правилно с някого, как да помагаме на някого и т.н.
Всеки кабинет ще е различен свят, тематично декориран според предмета. Вълшебната декорация на стаите ще ни помага малко при ученето. Например всеки път, когато влезем в кабинета по география, ние отиваме на континента, който изучаваме, или пък кабинета по биология ще е парк с различни животински и растителни експонати и презентации за други неща. Самата училищна сграда ще е произведение на архитектурното изкуство – красива постройка с широки коридори, прозорци, от които се вижда всичко, просторни кабинети.

Сградата ще е оцветена в цветовете на дъгата и те ще се сменят всеки ден: понеделник – синьо, вторник – жълто, сряда – червено, четвъртък – лилаво и петък – оранжево. Дворът ще е безкрайно широк, ще има градина, пълна с различни цветя, ще има кладенец за желания и отделна сграда за библиотеката, която ще е пълна с книги.

Винаги съм си мечтал за такова училище – такова в което хармонията, приятелството, разбирателството и нестандартното царуват. В такова училище всичко ще е прекрасно – всеки ще може да учи, както иска и да показва емоциите си. В това училище хората ще се грижат повече един за друг, няма да се подиграват един на друг и няма да има тормоз. Децата ще влизат там като малки момчета и момичета, а ще излизат като опитни мъже и жени, знаещи толкова много от живота и света. Тъжното е, че такова училище няма и никога няма да има.

 

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар