Аз съм Адриана Иванова Овчарова. Сега ще Ви разкажа за училището на моите мечти.
Моето мечтано училище се намира някъде в облаците. За да влезе вътре, всеки ученик поставя специалното си училищно камъче в ограден кръг в земята, след което пораства ескалатор нагоре до училището.
На пръв поглед училището изглежда, като нормална седеметажна сграда, но зад училищната сграда се простира двадесет декара двор. А когато става дума за самата училищна сграда, всеки клас от първи до седми има собствен етаж.
Класните стаи тук са доста по-различни от тези в другите училища. Понеже доста деца имат проблеми със зрението, в тези класни стаи има само първи чинове. Как става това ли? Ами много лесно, има двуетажни чинове, които позволяват да се вижда по-добре училищната дъската. Вторият етаж чинове са закрепени за първия етаж, като двуетажно легло.
Дъската е голяма и за да стига учителката и до най-горния й край са нужни обувки с двигатели. А ако някое дете е било много послушно през седмицата, учителите му дават летящите си обувки за малко. Поради това децата се стараят да бъдат послушни. Учителите са мили и търпеливи и отговарят на всеки детски въпрос.
Ученето тук също е по-различно. До всяка класна стая се намира машина на времето. Например, математика се учи по следния начин: Да кажем, че децата учат за ъгли. Учениците сядат в машината на времето и учителката въвежда годината, когато са измислени тези задачи. Така хората се пренасят във времето и там подробно им обясняват темата на часа. Същото се практивкува в часовете по английски, български и другите езици. А по Човекът и природата , както и Човекът и обществото е по-опасно. Децата пътуват в различни епохи или се пренасят в местообитанията на различни животни. За да избегнат нападение на някой хищник или да се предпазят от всякакво нападение, учениците и учителката стоят в специален непропукващ се балон. Но, ако не успеят да запомнят някоя формула, я научават чрез специални гривни. Часовете траят по четиридесет минути.
Но като стане дума за междучасието, идва ред на огромния двор, любимата ми част от училището.
Той е разделен на много части. В него децата могат да намерят всеки любим спорт. А най-голямата част на двора е разделена на две. Едната част е като савана, а другата като джунгла. И на двете места на всеки двадесет метра има триметрова колона, на коятоможеш да се качиш и да гледаш животните. До всяка част от двора можеш да стигнеш с влакче на ужасите. През лятото той е отворен, а през зимата се затваря с голям механичен капак, като се оставя малка част за игра в снега. Обикновените междучасия са по тридесет минути, а голямото е един час.
Най-много ще ме вдъхновява да уча, това че училището ще е забавно. В подобно училище бих учила с удоволствие, но такива няма. Но само за сега…
