Радостин Пламенов Петков – 14 г., гр. София

Ние децата прекарваме голяма част от седмицата си в училище. Когато чуем тази дума ни заливат смесени чувства. Така е, защото свързваме училището предимно с учене и домашни. От друга страна обаче и с много приятелства, забави и незабравими моменти.

За да бъде едно училище хубаво, то в него ще има топли, чисти и уютни класни стаи. Те не трябва да следват познатият ни до болка стереотип, а трябва да са разчупени и подвижни. Всяко дете да има свое кътче, в което да се чувства най-добре.

Учителите трябва да имат доверие на децата. Трябва да бъдат толерантни, да ги изслушват, разбират и да им помагат. Уроците да са представени по много по-лесен и разбираем начин. Научаването им би било най-лесно, чрез игра. Все пак всички деца обичат игрите.

Децата макар и малки, имат свои собствени интереси. Класовете трябва да се изграждат точно посредством тях. Независимо дали се отнася за спорт, изкуство или дадена наука, всеки трябва да избира и учи това, което истински харесва.

Векът, в които живеем е изпълнен с много нови открития в областта на технологиите. В училището на мечтите ми всяко дете ще може да се ичи и забавлява със свой собствен таблет или лаптоп, който да използва в училище. Тези таблети ще имат само учебни материали, а не игри, за да не може да се злоупотрбява с тях. Ще има мултимедии и интерактивни дъски навсякъде, но най-вече лаборатории и зали за експерименти. Така ние децата, ще можем не само да учим за процесите и веществата в природата, а да ги изследваме и ги използваме в практически задачи.

В мечтите си виждам моето училище изпълнено със веселие, игри, забавления и спорт.

Няма да има стрес от контролни и изпитвания, агресия и силен шум, ще има музика и смях.

Училището няма да ни изморява, когато уроците не са трудни и затова ще бъде по цял ден. Ще има стаи за почивка, танци и игри. Ще има прекрасен училищен стол, в който храната ще е безплатна, здравословна и в големи количества. Така няма да има деца, които да се чувстват ощетени от това, че нямат джобни или пари за закуска.

Май много се размечтах…..

Всъщност постигането на някои от моите мечти не е толкова трудно, важното е да има желание от възрастните и способност да сбъдват мечтите ни!

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар