Седем и тридесет е…. Време за ставане. Кой ден от седмицата е – понеделник, вторник или може би събота?! Опитвам се отворя сънени очи, но не успявам. Как ми се иска да поспя още няколко минути, но уви време е за ставане!! Слънчевите лъчи се подават през отворите  на щората и ме галят по косата, дочувам гласовете на птичките, стъпките на мама и татко, тихата музика, която стига до мен през процепа на вратата. Неизбежно е, трябва да се разсънвам, а как ми се искаша да си открадна още няколко късчета сън?!

След закуска и бързо обличане  съм готов да поема към училище с надеждата, че ми предстои нов ден, изпълнен с нови преживявания. Пътувам към МОЕТО училище, където ще прекарам целия ден. Сигурно много деца се събуждат сутрин с надеждата, че днес е събота и няма да ходят на училище, е и аз съм така, макар Моето училище да е различно от това на другите ми приятели. Защо го наричам „моето“ училище?! Защото така го чувствам, аз прекарвам там повече време, отколкото у дома, всъщност моето училище се е превърнало в мой дом. Често си мечтая за времето, в което отиването на училище няма да бъде тежест, а удоволствие. За да бъде училището мечта, то трябва да бъде забавно. Трябва да учим, докато играем. И моля, нека да има малко повече свободно време, по – дълги междучасия, защото докато гоненицата или криеницата започнат, звънецът вече е бил и трябва да се прибираме в класните стаи. В моето мечтано училище часовете са кратки, а междучасията –  по – дълги. Уроците се предават по интересен начин, има забавни игри, чрез които забравяме за трудните правила по български език, неправилните глаголи по английски език или количеството дати, които трябва да запомним по история. Уморих се само  докато ги изброявах. Часовете по физическо възпитание са разнообразни и весели, чува се глъч и смях, няма сърдити и наказани. Момчетата избират любимия си спорт – хандбал, волейбол, басктебол или футбол, а момичетата могат да танцуват или да въртят умело обръчи като циркови артистки. В училище е спокойно, няма празни спорове и интриги, цари приятелски дух. Разбира се, случва  се да  има някой, който да нарушава дисциплината, бягайки смешно по коридорите, но все пак трябва да има и такива случаи, за да е разнообразен животът ни. Не бих могъл да забравя и учителите – спокойни, приятели или по – скоро заместващи родители. Строги, но справедливи, забавни, подкрепящи и разбиращи. Не на последно място, понякога много ми се хапва шоколад,а в моето мечтано училище, освен здравословните плодове, се случва да похапваме шоколад, само моля това да се случва по – често, защото МНОГО обичам шоколад!

Да си ученик в такова училище е Мечта, която вече се е сбъднала !!!! Но нищо не ми пречи да си помечтая, а и моето училище е на прага да сбъдне тази моя мечта!!!

Пристигнахме. Часовете се нижеха толкова бавно, както Земята се върти около орбитата си – 365 дни и 6 часа. Започва нов учебен ден. По – различен, по – весел или по – тъжен!! Има дни, които те карат да мислиш повече или да се усмихваш повече. Дано и този нов ден е такъв в моето мечтано училище ☺

Какво е училището? Училището е място, където се събират деца, за да учат. За някои хора може би няма значение какво точно е училището. Но за мен има.

Моето мечтано училище би било много по-малко в сравнение с всички тези, които познаваме. Голямо колкото една къща, но да има достатъчно място за всички учебни предмети.

Всички добре знаем, че има огромно значение с кои хора сме в един клас. Аз много бих искала да си избера с кои хора да съм в един и същи клас. Но да не избирам всички, а само половината деца. Ако сама избера всичките си съученици няма да се запозная с нови деца, а така ще се отчуждя от непознатите и нови хора. Би било невероятно да си с всичките деца, които познаваш и обичаш!

За учителите нямам много изисквания. Полът и възрастта нямат голямо значение. Според мен най-добрите учители биха обичали учениците си като свои собствени деца. Така биха взимали най-правилните решения за бъдещето им. И със сигурност биха ги наказвали, когато заслужават! Най-много мразя, когато учителите си имат любимци, бих желала всички да сме равни.

Понеже основната цел на училището е да дава знания, в него оценките няма да са толкова чести и важни. Един е добър в рисуването и правенето на красиви неща, на друг пък му се отдават задачите, а на трети спортуването. Всеки ще може да развива дарбите си. Аз вярвам, че всяко дете е надарено и уникално.

Прочитайки моите предпочитания си мисля, че такова училище няма как да съществува. Но да се мечтае не е грешно и е безплатно. Колко хубаво би било, всички около вас да бъдат ваши истински приятели. Това може би е нещото, което най-много бих искала!

Навярно всеки има свое собствено мечтано училище, но неговото предназначение е образованието. Най-важното не е да има луксозни пособия и така нататък. Все пак трябва да е красиво. Има значение, ако знаеш колко е красиво шкафчето ти в стъкления коридор, тогава със сигурност би ти се приискало да изтичаш към него, за да си вземеш учебниците! Или да поплуваш в басейна, след това да се шмугнеш в топлите дрехи и да отидеш в уютната стая по музика.

Мечтаните училища могат да бъдат най-различни. От такива в горичките и по дървени къщурки високо в планините, до такива на морския бряг, където в час по физическо се учиш да караш сърф... Най-важното е да учим, разбира се. Би ми се искало да ни преподаваха повече уроци за истинската трудност на живота, дори и да сме малки.

Затова дори и да учим в грозно и не модерно училище, все пак можем да си представяме всичко така, както би било в нашето мечтано училище!

Някой деца мечтаят да не ходят на училище , но аз съм сигурна , че без образование света е обречен на безработица, невежество, нещастие и бедност. Ако всички сме образовани можем да постигнем мечтите си, да градим добри семейства, да живеем нормално и спокойно. Други деца искат да променят училището си, а дори повечето мечтаят за прекрасното училище- аз също…

Ето я и моята мечта… Живеем в модерно и съвременно общество. Ходим със желание на училище, чувстваме се спокойни и защитени, и най-вече то е интересно, забавно и полезно. Голяма част от интересното образование се дължи на учителите. Те са млади, мили, модерни и добре запознати в областта си- правят ни презентации, държат се мило с нас и не ни изпитват много, много…Освен наши учители, те са наши идоли, приятели и втори родители. Ходим на училище пет дни в седмицата, всеки месец имаме едноседмична ваканция, а лятната ваканция е четири месечна. Никоя госпожа не пише закъснения и отсъствия, но и никой от учениците не си позволява да отсъства прекалено дълго без уважителни причини. Веднъж седмично посещаваме обекти, които ни позволяват да осъзнаем наученото от деня, а не само да зубрим по учебниците. Не носим огромните тежки раници. Училището наподобява модерната сграда- стилна(черно-червена), несиметрична, абстрактна, остъклена с черни стилни прозорци, голям вход с рецепция, на която стоят двама черно облечени, красиви пикола. Има голям черен асансьор с голямо огледало насреща, дори ескалатори. Днешните чинове са красиви черно-бели бюра с таблети отгоре, които ни помагат в учението. С проектор, на който се пускат презентациите. Стените са несиметрично боядисани в черно и бяло, в други стаи са черно и червено. Подът на коридорите е блестящо черен, както в по-големите магазини за техника, стените са с черни и червени несиметрични криви линии. Всички външни стени са черни големи прозорци, които пропускат цялата светлина от вън. Тоалетните са чисти и в изправност, плочките са в тъмно червено и бяло, моноблоковете и мивките са черни. Винаги има сапун и сешоар за ръце. Лампите в училището са с LED осветление. Има красив физкултурен салон, голямо футболно игрище, плувен басейн и две големи красиви съблекални с тоалетна и баня. В голямото междучасие на всеки се полага шоколад, сок и вода.

Ето така изглежда прекрасното училище в моите очи.

Аз искам да успея в кариерата си и вярвам в образованието, но то да е интересно, забавно, модерно, интерактивно и най-вече сградата да е красива.

Училището на моите мечти е съвсем различно от това, в което уча. Негов директор е Пипи Дългото чорапче, а сградата е замък, построен от най-вкусния шоколад от фабриката на господин Уили Уонка, който не се топи на слънце. Всяка класна стая може да лети до различни интересни места по света, за които се учи в часовете по география.

Матилда е учителка по математика, защото може да обяснява лесно, а пък задачите са трудни.

В часовете по физическо възпитание Карлсон ще учи учениците на летене – както може той.

Психолог ще е Мери Попинз, защото е справедлива и винаги намира вълшебно решение за всяка трудност.

Емил от Льонеберя ще бъде преподавател по домашен бит и техника. Така ще ни научи как да дялкаме дървени човечета и да вдигаме знамето на училището, когато трябва.

В часовете по човек и природа върху гърба на Моби Дик учениците ще разглеждат дъното на океана и животните, живеещи там.

Хензел и Гретел ще обясняват на децата как да се ориентират сред природата, защото те винаги намират обратния път.

По история учителка ще бъде малката кибритопродавачка. В огънчето на нейните клечки кибрит тя ще показва всичко, което се е случило в миналото, като на филм. Така всички ще го запомнят.

Моето училище на мечтите е фантастично. Такова искам да бъде и това, в което уча, но не е.

То е жълто като слънцето, обаче вътре не е приветливо, както в мечтите ми. Всички бързат за следващия час. Има учители, които винаги са намръщени, но и такива, които са усмихнати и добри.

Повечето от нещата, които се учат, са трудни, но няма време за много обяснения и повторения. Затова не всички запомняме и харесваме всички предмети.

Бих искал моето училище да прилича поне малко на това от мечтите ми. Тогава всички ученици ще са научили необходимото и няма да има сърдити учители.

Има ли място, където младите хора биха идвали с желание и емоция. Място, където всички като един да работят заедно, защото „ Сговорна дружина, планина повдига“. Да. Това е моето училище. В него всеки отстоява себе си, но и всички сме екип. Често си говорим за това загубено ли е нашето време в училище. Всеки има своя отговор. Ето и моя. Времето в училище не е изгубено, защото тук освен образование, ние получваме първите си спомени, градим първите си връзки, навлизаме в нашата национална общност. Често приемаме училището като нещо задължително и досадно, но всъщност в него ние израстваме като характери.

Първите стъпки в нашия живот започват от чина, от класната стая. Тези думи не са клише. Класната стая е онази територия, в която има правила, но няма граници за нашите усмивки, идеи и предизвикателства. Когато сме напълно свободни, тогава ние творим. Свободата ражда мечти. Ние носим със себе си силата и енергията да ги сбъдваме.

Нека за минута си представим, че животът е едно трасе и никой не знае къде ще ни отведе. В началото, на старта, стоят нашите учители. Бих искала всички те да бъдат наша опора. Важна за мен е връзката ми със съучениците и учителите. Хубаво е , ако тя не приключва с биенето на звънеца и затварянето на учебника. Нека отношенията ни бъдат като изписана тетрадка, която винаги можеш да отвориш и да откриеш нещо, което ти е нужно и ценно. Нещо, което заедно сте направили, преживяли и което е било един по-различен урок за вас.

Моето мечтано училище е почти реално. Аз уча в това училище. Толкова ми харесва да правим проекти в клас, да вземаме идеи един от друг, да се забавляваме на резултатите. Понякога спорим, но така се раждат най-добрите решения, затова е хубаво да правим повече неща заедно, в екип. Така се градим като личности, като хора с цели. В началото на всяко голямо нещо винаги стоят идеите, опитите, грешките и накрая идват заслужените успехи.

Бих искала да дадем “цвят‘ на училището си. Да оцветим мечтите си, както ще оцветим живота си. Защо да не боядисаме стените в жълто, синьо, червено, розово, зелено, и всеки да може да изрази себе си и да даде своя цвят на надеждата. Да напишем с думи – послания към какво се стремим. Ще бъде чудесно в междучасията да танцуваме, когато искаме да изразим себе си и нашите емоции. Ще бъде толкова хубаво всички да се смеем и да „ дивеем“. Естествено понякога ще трябва и малко да „поучваме“.

Мечтая да създам книга, пълна с идеи, които ще помогнат на мен и на моите съученици. Знаете ли как ще я нарека? – „ Нещата, на които трябва да ни учат в училище“ Заглавието ми „ подсказа“ Емил Конрад и неговата книга “ Нещата, на които не ни учат в училище“. Искам, когато след години се наложи да кажа „сбогом‘ на моето училище, да оставя една част от мен там, за да се връщам винаги на мястото, където е сърцето ми. И нека не се сравняваме с останалите, защото не винаги в живота успява този, който е прочел най-много книги от всички останали, или този, който е бил най-популярен сред приятелите си. Успяват тези, които са давали от своето време и от своите емоции, за да бъдем заедно. Както по време на поход вървим бавно и се подкрепяме към целта, към върха, така градим и отношенията си. Мечтая след години, така заедно да покоряваме и света.

Човек може да тръгне като отличник в училище, но това не му гарантира и отличие в живота. Затова ще бъде страхотно, в дневника, до графата за оценки да има и графа за усмивки, както и да има часове за градене на самочувствие и създаване на идеи. Идеите понякога идват и от книгите. Ще бъде много интересно да развием и модернизираме училищната библиотека. Така ще има повече деца, които ще четат и ще развиват фантазията си. Всеки от нас ще бъде библиотекар за един ден. Ще бъде много забавно, ако в класните стаи има радио и телевизор – така ще имаме почивка и ще учим с по-голямо настроение.

В живота на всеки човек има мечти. В началото са мъничките мечти, неуверените. После идват големите, сериозните, истинските. Едни от тях се изменят, други си отиват, трети остават. Мечтая да се научим да бъдем хора, които сами да създават и сбъдват мечтите си.

Човек никога не може да бъде твърде млад или твърде стар, за да твори и да изживява мечтите си.

„Няма нищо по-важно от това да си образован, защото никъде другаде залозите не са по-големи; нашето бъдеще зависи от качеството на образованието на децата ни днес.“ — Арнолд Шварценегер

    Какво е за мен училището? Как изглежда моето мечтано училище? Какви трябва да бъдат учителите, учениците? Какво ще се изучава в него?

За мен то е онази част от живота, която ще помня винаги. Училището е мястото, където научавам нови неща за света и завързвам нови познанства. То ни променя, променя възможностите ни, зарежда ни с нови сили, за да продължим напред. Дава ни увереност, че можем и че ще успеем. Помага ни да се изявим. Училището е светиня, защото без него няма как ще изградим бъдещето си.   

За да бъде ефективен учебният процес и училището да се превърне в мечтана територия, от значение е и това как ще изглежда то и какво ще се изучава в него. Затова обстановката в коридорите и стаите е много важна. Навсякъде трябва да има картини на български исторически личности и карти, нарисувани от талантливи ученици, цветя, а по време на междучасията да се пуска приятна и разтоварваща музика. Ще има столова със здравословни и вкусни храни. Училището ще използва зелена енергия за осветление и отопление. Представям си как училището е заобиколено със зелени площадки, с дръвчета и пейки, на които учениците си почиват през междучасията. Уроците няма да бъдат скучни само като теория, а ще се презентират. Ще има специални кабинети за всеки предмет, съобразен с изискванията. Ще се създаде едно виртуално пространство, където ще си комуникират родители и учители и където ще бъдат отразявани поведението и оценките на учениците. И не на последно място училището на моите мечти ще бъде приятно, без страх, без насилие и агресия. Място, където всички ще бъдем едно цяло, като семейство.   

Моето мечтано училище трябва да е среда, в която да се чувстваме уютно и да ни се иска да прекарваме колкото се може повече време, а не да чакаме да бие последният звънец, за да си тръгнем, или да стоим по кафетата. Както за всяко училище, така и за моето, най-важни са те – учителите. Те са хората, с които прекарваме повечето от деня си. Те трябва да са нашите примери, да ни дават съвети за живота, да са съпричастни с нашите проблеми, да ни изслушват, а не да ни дават знания само като количество. В съзнанието си не си представям типичния учител с пръчка в ръка и раздаващ плесници. Ако днес учителите са такива, те ще ни отблъснат и ще превърнат училището в едно ужасно място. Те трябва да са и наши приятели.

В моето мечтано училище учениците трябва да носят униформи – удобни и такива, които с удоволствие ще бъдат носени от всеки ученик. Униформата е показател за равенство – социално, материално, етично. Ще се увеличават извънкласните дейности, в които децата ще могат да доразвиват своите познания и интереси. Ще се изучават българският фолклор и традиции, защото все по-често младите забравят за миналото. Много често знанията, които се получават, не са трайни, затова ще се създадат дейности, свързани с екскурзии с образователна цел. Така ще стане възможно знанията и практиката да се слеят в едно, което ще доведе до трайност на наученото и по-засилен интерес към учебното съдържание. Всичко това ще допринесе за едно модерно и сигурно училищно развитие, защото „няма нищо по-важно от това да си образован”. Изглежда невъзможно, но не е непостижимо. Училището на моите мечти трябва да подготвя бъдещите поколения за бъдещи успехи. Надявам се някога това да стане реалност!