Атанас Иванов Ников – 13 г., гр. Кърджали

 

Място, където ходиш всеки ден. Това е училището. Все още е само това…

Поредният ден. Учителят влиза с трясък и кара учениците да се страхуват. Двойки, отсъствия, бягане от час, мобилни телефони в клас. Можем ли да променим това? Отговорът е да!

Обикновено ние учениците, отиваме там само защото е задължително. А не трябва да е така! Според мен училището трябва да е място, където ходиш с удоволствие. Но истината е, че сега всичко е толкова отегчително и остаряло. Както образованието, така и самото училище, трябва да се преустроят. За да се чувстваме по-добре докато се учим!

На първо място трябва да се промени отношението както към учителите, така и към учениците. Уважението е задължително! За да няма субективизъм, контролните трябва да се правят анонимно. Като учителят не знае чия работа проверява, ще има само реални оценки!

Да се забранят телефоните напълно не е нужно, защото донякъде са полезни в учебния процес. Защо ли? Защото ученикът отвлича вниманието си с други неща само когато часът е отегчителен за него. Следователно, трябва да избираме сами повечето предмети, които изучаваме за да са по-интересни и полезни за нас. Така ще се предотврати и бягането от часовете до голяма степен. Ами оценките? Иска ми се да няма срочни оценки. По този начин стресът у нас, учениците ще се намали. Защото няма да се притесняваме през цялата учебна година а само в края, когато ни оформят успеха. Тогава ще дадем всичко от себе си. Последната ни оценка ще определи общият ни успех. Така няма да има мъчителни изпитвания почти всеки час, няма да сме подтиснати през повечето време.

Ако училището ми опита да достигне дори част от нещата, които си мечтая, то за мен ще се превърне в моето мечтано училище. А може би и за другите!

Публикувано в Есета от конкурса "Моето мечтано училище". Постоянна връзка.

Вашият коментар