Питайте, преди да помогнете!
Не е задължително човекът с увреждане непременно да се нуждае от помощ. Ако има нужда от такава, той ще ви каже. Самият човек с увреждане е най-добрият ви съветник – дайте му възможност да ви обясни дали се нуждае от нещо и от какво точно.
Говорете директно на човека!
Дори ако човекът с увреждане ползва асистент или преводач, винаги се обръщайте директно към него, а не към придружаващия го. Например, не питайте асистента “Той/тя кафето със захар ли го пие?”. Питайте човека.
Не правете предположения!
Хората с увреждания са най-добрите познавачи на собствените си умения, на това какво могат и какво не могат да правят. Не вземайте решение вместо тях за участието им в една или друга дейност.
Не задавайте въпроси за увреждането или за неговата причина!
Ако човекът с увреждане пожелае сам ще ви разкаже, и без да го питате.
Съжаление или отношение, което зачита достойнството?
Не е нужно да демонстрирате съжаление или удивление, когато видите човек с увреждане. Някои хора са склонни да съжаляват хората с увреждания, което води до покровителствено/ снизходително отношение. По принцип хората с увреждания не се нуждаят от съжаление, а от отношение, което зачита достойнството им.
Ако искате да направите повече?
Винаги, когато ви се отдаде случай, разпространявайте разбирането за хората с увреждания като за равни.
***
