Училище. Това е дума, за която всеки има своя гледна точка. Някой го виждат като място, на което само си губят времето, други го виждат като място, на което могат да научат нови неща, за трети е място, на което се забавляват с приятели.
За съжаление има и деца, за които училището е място, където отиват с нежелание, защото там са отритвани и нежелани, делени по това дали са българи , турци, роми –нещо, което не е нужно.
Точно това харесвам на моето училище, че тук децата не са отделяни . Моето училище е място, на което аз отивам с желание при своите приятели, място, където научавам нови неща и се забавлявам . Разбира се, не може всички да са приятели, но въпреки това може да запазим човешкото помежду си.
Оценките. От една страна, не харесвам това, че децата са оценявани и се делят на отличници и неуспяващи, но от друга страна, съм доволна, защото по този начин учениците, които се стараят, биват възнаграждавани, и така се учим, че трябва да се борим за всичко.Според мен учителите имат различни очаквания към отличниците и неуспяващите ученици, но не само те, а и ние децата. Все пак повечето от нас се учудват, когато някой слаб ученик получи висока оценка. Което не е правилно,но те сами си го правят , защото не показват целия капацитет, който имат и докато някой учат, те си мързелуват.
Учителите хората, които ни учат на всичко , хората, на които често се ядосваме, но въпреки това абитуриентите винаги минават първо през класния си ръководител преди да отидат да се забавляват. Тази традиция ни показва, че въпреки всичко сме запазили уважението си към тях.
Името на моето училище е ОУ,, Св Клименд Охридски ‘’ и съм горда , че уча в него .
