Здравейте, днес ще ви разкажа за моето мечтано училище.

Да започнем от учебниците и тетрадките. В моите мечти ние не пишем на тетрадки, а на таблети и смартфони. Колкото до учебниците, няма да имаме такива, а аудиоучебници, от които само ще си слушаме уроците. А тестовете ще се правят онлайн и резултатите ще излизат час след предаването на теста.

Сега идва ред на класните стаи – те ще са с чинове, които приличат на обикновени бюра, на които ще сядаме по един, а не по двама. Няма да има бели или черни дъски. Класовете няма да са смесени с момичета или момчета, а ще сме отделно в клас – само момичета и само момчета. Стените ще бъдат изрисувани в стил, който се харесва на учениците. Външните стени на училището ще са направени от стъкло. Ще си има специализирани стаи за всеки един предмет с най-новата техника за улеснение на учениците.

Учениците ще могат да се практикуват различни спортове или развлекателни кръжоци и, разбира се, за тях ще има специализирани стаи. Ще могат да се практикуват спортове като футбол, баскетбол, плуване, волейбол и много други. Клубове по пеене, танци и драма. В различните кръжоци ще могат да се изработват различни неща – глинени съдове, бижута, дърводелство, за талантливите художници ще има кръжок и за всеки изявяващ се с някакъв талант.

Е, да, моето училище мечта има и елементи от бъдещето, но и елементи от днешни времена – някои деца си мечтаят за много повече неща, но за мен е достатъчно и това. Ще съм много щастлива, ако това се сбъдне преди аз да завърша образованието си.

Всеки има своите мечти и правото да мечтае. Училището, в което уча, е прекрасно, но не е мечтано. Училището мечта за мен е да има индивидуални шкафчета за всеки ученик, където да може да си оставя учебниците. Защото раниците ни тежат по 5 килограма. Това не е нормално, защото по този начин се образува сериозни гръбначни изкривявания.

Друго нещо, което много искам да има в моето училище, е това да има различни кръжоци. Да, има театрално изкуство, пиано и ателие за грънчарство. Но не всеки обича тези неща. Има шахматисти, които може би са много добри, но никой не знае, защото няма къде да се упражняват. Има плувци, но няма къде да тренират, което е много жалко. Основният спорт в училище е волейболът. Не всеки е добър и обича да го играе. Но след като това е основният спорт, трябва всичко да е изрядно. Тоест хубави топки, здрава мрежа. Неща, които нямаме.

Едно от нещата, за което винаги съм, е да няма насилие в училище. Насилието и тормозът вървят ръка за ръка в нашето ежедневие. Независимо дали тормогът е физически или психически винаги остава една травма, която остава в детето. Това е много лошо и ако можех да го променя, щях да сбъдна не само моята мечта, но и на много други деца!

Една тайна мечта

Училището – това не е просто сграда, а уютен дом…дом, в който ние израстваме, ставаме хора. А именно – за това мечтае всеки един човек. Да се образова, да се реализира, да стане един истински стойностен човек и не на последно място- да намери приятели. Понякога си мисля, че мечтите ми са необятни. Мечтая за това да продължавам все по-нагоре и нагоре, да се развивам пълноценно. Моето училище е добра основа за реализирането на съкровените ми мечти. С квалифицираните и отдадени изцяло на нас-учениците – учители, с все по – модернизиращата се училищна обстановка няма как да не успея. Благодарна съм на моите учители, които от едно несигурно хлапе бавно ме „моделират”, превръщат ме в уравновесена,но творчески извисена личност.

Харесвам моето училище. Приятелите ми са точно там. Всеки ден сме заедно,готови да изпълним поредната задача или пък да сътворим поредната щуротия. Да ,точно така,все пак аз съм едно обикновено момиче,на което не са му чужди тези неща Така например и аз като всяко съвременно дете използвам смартфон, таблет и обичам, когато в часовете използваме интерактивната дъска.

Интернет е част от живота ни, служи ни не само за общуване с приятели и забавления, а и като средство за получаване по лесен и бърз начин на много ценна информация. Но това не означава, че съм против книгите и ръчното писане . Аз лично все по-често изпитвам удовлетворение, когато съм успяла да преработя някои мои писания. Разбира се, първоначално се ядосвам с поредния сбъркан лист и нямам търпение да го поправя и препиша отново… Зная, че много по – лесно е да взема мишката и с един“прост“ бутон – сгрешеното мигновено да изчезне, а корекцията да се направи бързо. Да, безспорен факт е и може би затова тайничко си мечтая, независимо ,че много харесвам моята гимназия, за едно друго училище.В него класните стаи ще бъдат виртуални, а ние, учениците, ще бъдем свободни да получаваме информация от различни учители, дори и от такива, които не са от нашето училище. Ще можем да влизаме в различни виртуални пространства. Много ми се иска да има и часове по творческо писане. Във виртуалната класна стая ще мога да се свързвам със съвременни писатели и те ще ме съветват как да пиша…Мечти, както казват „Мечтите са безплатни”, защо пък да не си помечтая … На никого не ще навредя с моите мечти. Те са напълно безобидни, но пък са искрени. А ако се случи така, че един ден моето дете учи в такова училище, няма да има тогава по-горд и по-щастлив човек от мен, защото ще знам, че моята тайна мечта се е сбъднала, па макар и то за моето дете.

Моето мечтано училище е Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова:-град Русе. Аз избрах да уча тук, защото имах само една цел-да стана една много добра в професията си дизайнерка.Според мен аз направих първата крачка като влязох тук. Майка ми също е завършила ПГО исках да се гордее с мен- че съм решила да бъда като нея, защото родителите са най-святото нещо на света.Никога не съм съжалявала за моя избор, благодарение на който срещнах хора, които наистина ме ценят и уважават, приятели които ми помагат, когато имам нужда от тях. Вече намирам стимул и желание да ходя на училище, защото за мен това е обичайната среща с приятелите. Сега след 3 г. в това училище не съжалявам, че избрах да се запиша в него.

Професионална гимназия по облекло,, Недка Иван Лазерова” гр. Русе е училище с дългогодишна история. Години наред гимназията е посрещала плахите и изпълнени с желание за учене осмокласници и деветокласници и е изпращала знаещи и можещи дванадесетокласници. Днес ПГО „Недка Иван Лазарова” се гордее със своите възпитаници: опитни шивачи, фризьори и козметици.

В моето училище работи сплотен колектив от знаещи и можещи педагози. Учителите и учениците са като едно голямо семейство. което споделя радост и болка.

За един млад човек приятелите са много важни- тук аз ги открих. Освен знания и умения тук аз съм в моя втори дом. До себе си имам приятели, на чието рамо мога да поплача,а те ще ме утешат. Знам, че във всеки един момент мога да разчитам на приятелите си, защото както и те така и аз сме готови да направим всичко един за друг. Можем даже просто да стоим на брега на Дунава и да гледаме водата,но знаем, че сме заедно, и сме единни.

В гимназията има условия да се развивам в професионален и личен план. Обучението ни е на ниво. За такова училище може да мечтае всяко дете. Може би трябваше да пиша за друго училище, но аз си харесвам моето 

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, а нашите детски

мечти са безкрайни ­ да се срещнем с любим герой, да полетим в

Космоса, да си изобретим машина на времето, да разчупим модела на

стереотипното училище, да го обновим и променим, така както си го

представяме.

Как си го представям ли? В моето въображение то имае вид на

космически кораб. Залите и кабинетите са разположени на три нива. За

всеки учебен предмет си има специално оборудван кабинет, който

позволявадае се правят необходимите опити и експерименти и така

знанията и уменията да се усвояват по ­ лесно. Ескалатори и асансьори

осигуряват бързото и безопасно придвижване из училищната сграда.

Безспорно в училището нае моите мечти всяко дете само изготвя

учебната си програма, в зависимост от това към кои науки проявява

афинитет. В останалите учебни дисциплини, то е просто слушател с

цел повишаване на общата култура.

За да задоволим потребностите на новото време, ние трябва да знаем

няколко езика. По тази причина в училището на моите мечти, всяко дете

избира езиците, които иска да изучава. Несъмнено там има добра

кадрова осигуреност, така че да се реагира адекватно на интересите на

децата.

Освен специализирани кабинети в това училище има и различни

спортни зали, които отговарят на изискванията и желанията на децата ­

басейни, зала за танци, за тенис на маса, за баскетбол, волейбол,

хандбал и други. В големия училищен двор, разгърнат на десетки

декари площ са разположени още спортни съоръжения ­ за тренировки

на открито.

В близост до футболното игрище се простира ботаническа градина с

редки видове растения. За тях се грижат специалисти, които до голяма

степен разчитат на доброволна помощ на учениците. Богатото

разнообразие от растителни видове допринася за чистия въздух в

района на училището и укрепва връзката на човека с природата.

Срещу ботаническата градина се намира малък зоопарк с различни

животни, обитаващи предимно умерения климатичен пояс. Това от една

страна повишава качеството на образованието, а от друга формира у

децата любов към животните.

По традиция училището ежемесечно е домакин на различни

инициативи, провеждани съвместно със световноизвестни личности,

идоли и кумири на децата.

Училището на моите мечти е не само това, което описах, то е много

повече ­ своеобразна сцена, която превръща децата в творци, в

достойни граждани, дава им самочувствие и увереност, че успехът е в

техни ръце.

Аз много харесвам ЧОУ ”Света София”. Вече пет години уча в него. Обичам всичките си учители и съученици. Понякога в час е по-шумно, но винаги е забавно и учителите успяват да ни заинтригуват. Заедно организираме благотворителни базари, изработваме картички, играчки и лакомства, правим си състезания по четене, екскурзии до различни забележителности и така научаваме безброй интересни неща. Миналата година посетихме Карлово, Казанлък, Велико Търново и Габрово. Имахме много хубави моменти заедно. През лятото имаше и лагер в Добринище.

Училището се намира в полите на Витоша, където въздухът е много чист. Сградата е голяма, удобна и красива. Стаите са уютни, цветни, светли и пълни с рисунки. Имаме проектори, с които учителите представят уроците. Така материалът става по-интересен и го запомняме лесно. В училищния стол храната е много вкусна и разнообразна, но все пак децата най-много се радват на десертите. В училището имаме и библиотека, зала за танци и няколко физкултурни салона. Навън се намират няколко игрища за футбол и баскетбол, детска площадка за по-малките ученици и полянка. Всеки предучилищен клас сади дръвче на това място. Всяка година дървото расте, става все по-голямо и по-силно също като учениците, които са го посадили. През есента всички се радват на кестените от най-голямото дърво. През зимата учениците си носят шейни и през междучасията се пързалят по големия склон. През пролетта рисуваме с разноцветни тебешири и дворът става толкова пъстър, колкото и природата наоколо. Много е приятно да поиграеш на слънце с приятелите си.

Учениците от нашето училище участват в множество състезания – ски, плуване, баскетбол, волейбол, хандбал, тенис, тенис на маса, футбол. Имаме успехи в състезанията по математика, английски, български език, литература и правопис. Всяко дете има различен талант и може да го развива. Имаме девет учебни часа, но за сметка на това нямаме домашни през седмицата. Така много деца успяват да тренират любимия си спорт след училище. Аз тренирам художествена гимнастика. Печеля състезания в страната и чужбина.

В училище ни е много приятно и интересно. Знанията, които получаваме са важни и ще са ни необходими занапред. Но за нас най-ценни са приятелствата, които ще запазим за цял живот!

Моето мечтано училище на 106 години – пътят към Вечността

Училище любимо наше

отвсякъде изпълнено с любов –
с двора, с класните си стаи,
със благост и учителска любов.

Здравей, мое любимо училище! Късно е, но аз зная, ти не спиш. 106 години след създаването си като силно светеща звезда Вечерница сред ясно нощно небе не спираш ярко да блестиш в моето съзнание всеки път, когато си помисля за теб. За някои ти си утопия, илюзия, фантазия, но за мен си една сбъдната мечта – Национална търговска гимназия.

Любимо училище, възхищавам се на силата, с която побеждаваш опасното, оставяйки полезното за нас. Макар и основано от човешки ръце преди повече от един век, ти си като дар от Бога. Вече 106 години просперираш, вървиш напред и нагоре, а ние, твоите ученици, вървим заедно с теб. Винаги се справяш с трудностите и преодоляваш пороците на времето. В теб се разрушават микросветове и се създават усъвършенствани и по-добри. Ти, училище, си като един съвършен и подреден микрокосмос на фона на мистичната Мегавселена. Като невинна детска приказка непрестанно ни изпълваш с надежда: всеки ден сблъскваш две противоположни начала – знанието и незнанието, доброто и злото – и в теб винаги побеждава доброто.

Неслучайно някои определят Земята като планета на хората. Всъщност те имат основание да го правят. По земното кълбо живеят безброй много разнообразни и неповторими организми. Ние, хората, обаче притежаваме едно качество, което ни отличава коренно от всички тях не само по външен вид. Това е нашият разум, който ни предоставя способността да разсъждаваме и мислим, както и редица други възможности. Той ни позволява да натрупваме знания и да ги използваме по свое усмотрение и преценка.

Незнанието е предпоставка за наличие на пороци. Така ние можем да вършим нещо зло, но да не го определяме като такова поради ограничеността на нашите знания. Ако знаем какво правим, ние не бихме вършили злини. При наличие на знание у нас за лоши последици от наши постъпки, ние бихме се разкаяли за тях и бихме се опитали да ги поправим, защото собственият ни вътрешен глас ще ни насочва към това – той е нашият главен съдия. Знанието е предпоставка за наличие на морал и както казва древногръцкият философ Сократ, единствената причина за неморалното е незнанието. Някои хора ни предупреждават да не бъркаме образованието с интелигентност. Умният, интелигентният човек обаче осъзнава колко важно е то. Както констатира Теодор Рузвелт: „Природната интелигентност без образование е като дърво без плодове.“

Не бива да приемаме знанието просто като даденост. Трябва да го използваме за получаване на ново знание. Това се нарича наука, най-голямата и важна част от която се осъществява в училище. Науката е нещо безпределно. Тя няма граници. Ако такива съществуваха, животът би се обезсмислил, защото неговата основна цел се състои в усъвършенстването на постигнатото до определен момент. Науката обаче е нещо, към което всички умни хора се стремят. Човечеството подхожда иновативно и непрекъснато открива нови хоризонти, към които се насочва. Точно в това се състои еволюцията – да си поставяме цели, които да постигаме, да се развиваме и да надграждаме себе си. Началото на този безкраен за пределите на краткото човешко земно битие път към съвършенството става в училище. Всичко това се осъществява по много хармоничен начин, защото не започваме от нулата, а продължаваме от нивото, до което са стигнали нашите предци. Бъдещите ни наследници ще започнат оттам, докъдето ние сме успели да се доберем. Така се избягват повторенията на едно и също нещо, няма я цикличността, а само иновативното творчество на отделните личности. Този процес се осъществява чрез училището. Трябва да ценим това, което получаваме тук. Нека си припомним думите на Малала Юсафзай: „В някои части на света учениците ходят на училище всеки ден и считат това за нормално. Но в други части на света хората гладуват за образование. То е като скъпоценен дар. То е като диамант!“ Училището ни осигурява поле за изява. Тук се полагат непрекъснато извисяващите се основи на нашите познания, върху които следва да строим и да надграждаме. Колко стабилни и здрави ще бъдат те, много зависи от самото училище. Вековниятопити възходящо градиращите успехи на моето училище ме навеждат на хубави мисли относно пътя на знанието и науката в бъдещето.

Навън е студен мрачен зимен ден. Рано сутринта е. Още е тъмно, има и мъгла. В далечината виждам светеща и сияеща точка. Това е моето училище! То е като спасение, като светлина в тунела, като слънце – нещо, което ме зарежда с енергия, дава ми надежда и без което съществуването на всичко останало е невъзможно. „Напред! Науката е слънце” – това са думите на Стоян Михайловски в неговия български всеучилищен химн „Кирил и Методий“. Знанието е сила. Ако то е налично, значи можем да преминем през безбройните препятствия и изпитания, които ни поднася неговата липса.

Днешната реалност е символ на справедлив космичен ред. Светът е устроен по съвършен начин – добър и балансиран. Важно място в това равновесие заема училището заедно с учителите, които преподават в него и ни учат на много неща, без които ще ни бъде трудно да сме смели, уверени, непоколебими и решителни в своя живот. Преподават ни уроци и ни дават контролни. Но това не трябва да ни демотивира, а да ни стимулира, защото те ни подготвят за живота, който е много по-жесток. Той първо ни дава контролната, а след това ние сами научаваме своя урок, но понякога е твърде късно. В училище ни показват как да вървим по невидимия път към съвършенството, да виждаме пред погледа в светлината на съзнанието си правилните стъпки, но без да налучкваме. Реализацията настъпва тогава, когато желанието срещне възможността – това е формулата на успеха, в която училището също участва. Аз се гордея със своето 106-годишно училище. За мен е голяма радост и чест да бъда част от Националната търговска гимназия.

„Това, което е удивително, е, че ако младите хора разбираха как това да се справят добре в училище, прави остатъка от живота им толкова интересен, те щяха да са по-мотивирани.“ – така казва Бил Гейтс, който е оценил своето училище. Аз съм още в XI клас и ми остава една година в училище, но вече изпитвам носталгия. Само една година и няма да съм тук. За мен училището не е просто задължение нито необходимост, а преди всичко радост и удоволствие. Гимназиалният етап е част от детството и представлява най-хубавите години от живота на човек – също като това, което аз виждам в лицето на моето училище – време на нови запознанства, единство, сплотеност, приятелства, работа в екип, успехи. Баба споделя, че е виждала същото. Вярвам, че и с моите внуци след време ще е така. Националната търговска гимназия остава непокътната от времето вече 106 години. 106 години непрестанен просперитет напред и нагоре. 106 години памет за миналото, вечен пример за настоящето и универсален ключ към бъдещето. 106 астрономически години, а цяла вечност и завинаги в сърцата на поколенията.

Училище, късно е, но аз зная, ти не спиш. От 106 години не преставаш над нас да бдиш. Ти никога не спиш! Като силно светеща звезда винаги блестиш. Не знам като какво се оприличаваш ти, но за мен оставаш една вечно падаща звезда, сбъднала безброй мечти – Училище! Мое любимо училище…