За мен училището е място, в което, освен че се образоваме, ние създаваме приятелства, прекарваме половината си ден с хората от класа ни, учителите и всичко в училище. В него ние не се учим само на история, география, математика, английски и всички изучаващи се в него предмети, но също така ние учим много за живота, родината си и можем да попитаме учителите си за всичко което ни интересува и да научим нещо ново, важно и интересно.

Училището, в което аз уча, е добро. Начинът на образование е добър и интересен. По литература ние правим съчинения, есета, проекти и презентации, отговаряме на интересни въпроси и пишем планове, по които да се ориентираме по-добре. Пишем отговори върху зададени теми, под формата на съчинение или есе. Правим презентации за дадени произведения или писатели и поети, също така правим проекти за известни автори.

По български език ние правим CV-та за живота на известни личности, като например за наши любими актьори, певци, музиканти, писатели и спортисти, също така ние пишем CV-таза нашитеродители, баби и дядовци, братя и сестри. По този начин ние опознаваме своите родители и роднини, както и важни и интересни факти за живота на любимите ни известни личности.

Чрез всички изучени досега произведения по литература ние научихме важни за живота изводи, като например темата за родознанито в стихотворението “Потомка” на Елизавета Багряна, темата за невъзможната любов в повестта “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев, темата за носталгията в елегията “Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов и други.

Според мен училището, в което учим, може да се нарече втори дом за всички ученици в него от първи до дванадесети клас, независимо от това, кои и кога ще се запише в него, както и независимо от това, в кое училище ще учим.

Моето училище е почти мечтаното за мен. Много от нещата, които бих искала да има в едно училище, ги има в моето. В училището, в коетоуча начинът на обучение наистина е интересен, добър и занимателен. Например по английски ние пишем съчинения, истории, приказки, имейли и писма(картички), правим презентации или проекти.

По физическо ние избираме какво да играем, всеки може да каже дали иска да играе волейбол, баскетбол, футбол, тенис на маса, федербал или иска да отиде във фитнеса, а може и да играе билярд.

По музика ние научаваме много за живота на известни музиканти от вековете. Научаваме интересни факти за развитието на музиката, както стиловете и жанровете й. Има курс по пиано, вокална гтупа и други интересни занимания. В моето училище има и различни спортни тренировки. За по-малките има тренировки по футбол, хандбал, тае-куон-до, баскетбол и танци, а аз по-големите има волейбол, баскетбол, тенис на маса и други.

Храната в стола е хубава, но малко скъпа, това е едно от нещата, които може да се променят.

Има само няколко промени, които биха били добри според мен. Например да започваме училище в 08:00часа като повечето училища, да има шкафове за учебниците и чантите ни, да има електронни учебници и по-добре система на контрол в училище.

Това са моите предложения за промени, както и моето мнение за училището, в което уча. Мечтаното училище за мен е това, в което аз уча и прекарвам деня си вмомента.

Какво означава мечтано училище ? Някой замислял ли се е?

Има толкова много училища по света, в които се изучават милиони различни деца.

Но какво е училището, за което аз мечтая?

Представям си входа на самото училище да е с две огромни цветно изрисувани порти , зад които да се разкрива огромен зелен двор с много различни дървета и цветя. От самото влизане да се чува приятният смях на учениците. Те да бъдат облечени в унформи, които да подчертават изискаността на училището и на самите тях.

Всеки ученик да си има свое собствено шкафче, където слага своите учебници и принадлежности. Моето шкафче би било номер 15. Харесвам този номер!

Часовете всеки ден да започват от 8,30 и да свършват в 17,00 часа. Всеки ученик да си избира три от предметите, по които иска да има повече часове. Това би позволило всеки ученик да следва своите желания и интереси и да се развива в насоката, която си е избрал.

Дъската да е интерактивна. Да има стая с всички музикални инструменти.

В училището да има столова, където всеки да си избира своето меню, но и магазин за други здравословни храни.

Баскетболната зала да е огромна и в нея да тренират ученици, които ще станат бъдещи шампиони. От другата страна на училището да има страхотна зала по художествна гимнастика, която да работи и през уикендите. Бих обожавала тази зала. Бих прекарвала голяма част от свободното си време именно тук.

Футболното игрище да е до самия двор на училището и да има треньор, който е спечелил две държавни първенства.

Всичко това звучи страхотно, нали?

Но за какво са тези материални неща – баскетболна зала, зала за художествена гимнастика, футболно игрище, страхотно озеленен двор и пр., ако в училището няма добри преподаватели. Без тях се обезсмисля всичко. Те са в оснавата на нашето възпитание, обучение и развитие.

Ех, за моя радост, в моето училище има такива. Такива, които ти помагат с желание, насърчават те, когато имаш нужда и са модел за подражание. Учители, на които може да разчиташ.

Надявам се, драги ми читетелю, разбра какво е най-важното за едно училище – моето мечтано училище!

Какво е за мен училището?Как би изглеждало училището на моите мечти? Това са въпросите,които всички подрастващи си задаваме, защото искаме да сме наясно със себе си, с очакванията, които имаме по отношение на качеството на образованието и нашия личен принос в процеса на обучение.

В моите мечти училището е мястото, където ние трябва да израснем като хора и да изградим своя ценностна система. За да се случи това обаче,то трябва да е различно и същевременно много специално. Представям си го като огромна подводница с причудливи форми. Самата сграда е стъклена, на десет етажа, и се намира на много висок хълм, така че почти опира в облаците. Множество цветни алеи водят към широкия училищен двор,който прилича на своеобразен резерват. В него се срещат уникални видове растения и животни от различни географски ширини – орхидеи, рафлезия арнолди, каучуково дърво, фламинго, тапир, термити и други.В централната част на двора е разположен огромен фонтан, чийто бистри водни струйки нежно галят цветята наоколо.

Всеки клас разполага с огромна класна стая, заемаща цял етаж, където са обособени редица кътове, обурудвани за различните учебни предмети.Всеки ученик си има и лично гардеробче с шкаф,които се заключват и отключват електронно,с помощта на парола. Вътре децата съхраняват спортните си екипи и униформите си – синя риза, зелен панталон и жълта вратовръзка.Разбира се има си и кът за хранене и почивка.

В часовете по музика ученикът разполага със собствени музикални инструменти, а по физическо възпитание има възможност да избира какъв спорт желае да практикува. За тази цел целият партерен етаж на училището е превърнат в зали за тренировки, танци, колективни спортове. Освен всичко това покривът на училището е обезопасен за спортове на открито – футбол, тенис на корт и още много.

Всяка седмица учители и ученици се събират,за да уточнят индивидуалната програма на всяко дете, която е съобразена с неговите лични потребности и интереси.

Училището на моите мечти е изключително чисто и подредено, защото за хигиената в него се грижат самите ученици – всеки от тях полага едночасов труд, свързан с почистване и поддръжка.

Ех, ако мечтите се реализираха, какъв нов модел училище можем да имаме! Аз знам, че когато желаеш нещо много силно, то се сбъдва, така че бъдете готови за промяна!

Ние децата прекарваме голяма част от седмицата си в училище. Когато чуем тази дума ни заливат смесени чувства. Така е, защото свързваме училището предимно с учене и домашни. От друга страна обаче и с много приятелства, забави и незабравими моменти.

За да бъде едно училище хубаво, то в него ще има топли, чисти и уютни класни стаи. Те не трябва да следват познатият ни до болка стереотип, а трябва да са разчупени и подвижни. Всяко дете да има свое кътче, в което да се чувства най-добре.

Учителите трябва да имат доверие на децата. Трябва да бъдат толерантни, да ги изслушват, разбират и да им помагат. Уроците да са представени по много по-лесен и разбираем начин. Научаването им би било най-лесно, чрез игра. Все пак всички деца обичат игрите.

Децата макар и малки, имат свои собствени интереси. Класовете трябва да се изграждат точно посредством тях. Независимо дали се отнася за спорт, изкуство или дадена наука, всеки трябва да избира и учи това, което истински харесва.

Векът, в които живеем е изпълнен с много нови открития в областта на технологиите. В училището на мечтите ми всяко дете ще може да се ичи и забавлява със свой собствен таблет или лаптоп, който да използва в училище. Тези таблети ще имат само учебни материали, а не игри, за да не може да се злоупотрбява с тях. Ще има мултимедии и интерактивни дъски навсякъде, но най-вече лаборатории и зали за експерименти. Така ние децата, ще можем не само да учим за процесите и веществата в природата, а да ги изследваме и ги използваме в практически задачи.

В мечтите си виждам моето училище изпълнено със веселие, игри, забавления и спорт.

Няма да има стрес от контролни и изпитвания, агресия и силен шум, ще има музика и смях.

Училището няма да ни изморява, когато уроците не са трудни и затова ще бъде по цял ден. Ще има стаи за почивка, танци и игри. Ще има прекрасен училищен стол, в който храната ще е безплатна, здравословна и в големи количества. Така няма да има деца, които да се чувстват ощетени от това, че нямат джобни или пари за закуска.

Май много се размечтах…..

Всъщност постигането на някои от моите мечти не е толкова трудно, важното е да има желание от възрастните и способност да сбъдват мечтите ни!

Училище. Това е мястото, където всеки ден децата изживяват стрес и страх заради поредния изпит или тест. Не се чувстваме спокойни, защото има деца, които пречат в час, прекалено строги учители и други, които понякога не могат да оценят знанията и труда, който полагаме.

Мечтаното училище. В моите представи това ще е мястото, където знанията и уроците ще се съчетават със забавлението и интересите. Всички ученици ще идват на училище с удоволствие, радост и нетърпение. Учителите няма да са само хората, които ни преподават, те ще са нашият пример за подражание- сега и след много години. Ще бъдем спокойни и ще се чувстваме защитени като у дома си. Всички ще знаем, че това е мястото,което ни подготвя за бъдещето и за това как да постигнем целите си. То ще ни помага да бъдем себе си. Всички ще си помагаме, ще се държим заедно като едно голямо семейство.Училището ще ни среща с любовта, добротата, знанието и представата за бъдещето.

В моите представи училището не е само една сива сграда, то ще бъде боядисано в различни и ярки цветове. По коридорите ще има шкафчета, в които ще си поставяме учебниците и всички принадлежности, които са нужни на всеки един от нас. Това ще ни помага да не носиме тежки чанти, които само ни изкривяват гръбначния стълб. В кабинетите ще има схеми на проекти и плакати. Така учителите ще оценяват старанията, които полагаме.Чиновете ще са нови, столовете – удобни. Прозорците ще са големи, а лампите ще светят с естествена светлина. В столовата ще има хубав и богат обяд с качествени продукти. В лавката ще се предлага разнообразие от закуски и сандвичи,които ще са полезни за нас. Ще има отделна зала за тържества и събития. Дворът ще бъде голям с цветни градини и растения, които никой няма да унищожава. Ще има маси, на които децата ще могат да се хранят, когато навън времето е хубаво. В двора ще има малка книжарница с всичко, което трябва на един ученик. В съседство ще има няколко спортни площадки.

В моето училище ще има най-разнообразни паралелки за всякакъв вид интереси. Във всички стаи ще има нови мултимедии и различни интригуващи технически средства за да бъде обучението по-интересно. В неучебно училищно време ще има много различни клубове, в които всеки ще може да се включи. Като клуб по занимания – танци, волейбол, футбол, плуване, пеене, готвене и още много неща, които на дeцата ще са интересни. Ще се организират състезания и представления.

Така си представям моето мечтано училище. Обаче това, което е най-важно е, че един ден, когато всеки от нас завърши, виждаме всъщност колко силна е нашата връзка с училището, защото точно там сме си намерили приятели за цял живот, там сме прекарали половината си живот, там сме се влюбили за първи път и там са се случили незабравими случки, които винаги ще останат в сърцата ни.

Това, което искам, е пълноценно да изживея годините си в училище, да дам всичко от себе си, за да оставя частица от мен там, така както то остава завинаги в мен.

Училището, в което уча е хубаво и просторно, и много от моите приятели учат също в него. Но аз бих искала учениците и приятелите ми да са два пъти повече и всички да са отличници. В моето мечтано училище не трябва да има лоши деца,които да нараняват и обиждат по-малките и беззащитните. Точно обратното-по-големите трябва да им помагат.

Винаги съм желала да има басейн и голямо баскетболно игрище,и заради това даима учител по плуване и треньор по баскетбол. Да имаме отбор, да участваме в различни състезания и да печелим златни медали.

Всеки месец да ходим на екскурзии до непознати градове, да посещаваме интересни места и да научаваме любопитни факти за нашата страна.

В двора на училището да цъфтят пъстри цветя и да прилича на ботаническа градина. Самото училище да е с цветовете на дъгата. Може даже да бъде като замък от приказките. В столовата за закуска да ни сервират палачинки с шоколад и всички да се храним на една голяма кралска маса.

Най-много обаче искам госпожите да са винаги усмихнати и никога да не ги виждам тъжни.

В природата на човека е заложено желанието да се стреми към по-добро за себе си, за другите и за обществото. Честа причина, добрите намерения да останат нереализирани, е липсата на инициативност в хората. Ние, в “Мечти и отбори България”, вярваме, че във всеки човек има потенциал, че всеки човек иска и може да направи нещо добро за другите. За да не бъдем голословни, даваме възможност на млади хора на възраст 12 – 17 години да се включат в обучение, в което ще открият своята автентична инициативност и ще стартират положителната промяна от себе си.

Обучението, което предлагаме ще се проведе на 14, 15, 16 и 17 април 2016 г. в ОУ “ Ран Босилек“ в гр. Габрово. 

Защо това обучение е полезно? От работата ни с младежи по предходни програми на „Мечти и отбори” беше споделено като потребност необходимостта от интерактивна форма на обучение, възможност за максимално включване на учениците в обучителния процес, прилагане на практика усвоените умения и видим резултат.

Досегашната подготовка и практика на учениците от общообразователни училища не включва работа над така наречените „меки умения” (познаване на собственото „аз”, организиране, умения да мотивират другите, умения да се изразяват пред група хора, работа в екип). Тази ситуация и наличието на разработена, използвана и утвърдена в България от 2004г., лидерска програма „Мечти и отбори”, ни предизвика да организираме повече обучения за Млади лидери.

Как ще се случи всичко? Пълният интензивен курс „Млад лидер” обхваща четири дни от 9 до 17ч, като има две почивки от 30 минути и обедна почивка – 1 час. Последния – пети ден от обучението е самата реализация на идейния проект на групата младежи, включили се в обучението, и завършване на обучителния курс. Този ден ще бъде определен от самите участници.

Оптималния размер на групата е от 15-20 участника.

Приложение 1

ОБУЧЕНИЕ НА ТЕМА „МЛАД ЛИДЕР” – РАЗВИТИЕ НА ЛИДЕРСКИ КАЧЕСТВА, ТОЛЕРАНТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАЗЛИЧИЯТА

Предварителна програма

Заявка за участие в обучението може да направите на телефон 0895 792 819 или електронна поща – mobulgaria@gmail.com