През изминалата седмица бяхме заети с реализацията на проект П.Р.О.М.Я.Н.А. в Габрово. Идеята за „Пормяна“ идва от желанието на група деца на 11-13 години да реализират Проект за Развитие на Откритите Места за Яки и Неочаквани Активности. Те, децата, играят в двора на бивша детска градина на ул. „Ивайло“ в Габрово, където има една метална маса за тенис, без мрежа и нова беседка с люлка за малки деца.
Желанието на всички беше да имат врати за футбол, мрежа за волейбол и мрежа за тенис на маса, както и всички атрибути към това – топки, хилки и т.н.
За някои това бяха глупости, дори и самите деца не смятаха, че е възможно да си съберат сумата от 500 лв, за да купим пособията.
Написахме проект към Младежка Банка – Габрово, преговаряхме с представители на Община Габрово за посочване на подходящо място за поставяне на вратите и мрежата и търсихме дарители. Много хора ни подкрепиха.
Момчетата, инициатори на проекта, направиха презентация, с която подплътиха участието ни в Дарителски кръг, организиран от ФРГИ и Младежка Банка – Габрово.
Така, дружно, събрахме нужната сума.
При реализацията на проекта почистихме двора, родители окосиха тревата, помогнаха ни за монтирането на вратите и мрежите и се започна весела игра.
Остана въпроса – къде ще се съхраняват вратите и мрежите, когато не ги използваме?
За да намерим място, което да е достъпно за всеки по всяко време, се обърнахме отново към представители на Общината. На срещата Стоян Стоянов – 12г.  и Даниел Врачев – 12г., разказаха всички етапи, през които са минали в проект „ПРОМЯНА“ и от какво имат нужда.
Г0спожа Василева, директор дирекция социални дейности, младежки дейности и спорт към Общината намери отлично решение, като ни позволи да съхраняваме пособията в сградата в непосредствена близост до площадката, където има денонощно присъствие на специалисти от Звено „Майка и бебе“.
Така всеки, който иска да ползва вратите или мрежата, може да отиде да запише името си и да ги ползва за свои дейности.
Приоритет имат децата от квартала! 🙂
Благодарим на Краси и на Кирил от Варна, на Светльо и Светлето от София, на Краси от София, на Евгени от Габрово, на Сопрано Куиз Найт и организаторите, на НЧ „Св. св. Дамаскин и Онуфрий Габровски“, на Обществен клуб Фурна, на Младежка Банка, ИМКА и ФРГИ за възможността и подкрепата!
Момичетата и Момчетата са щастливи! Ние също!

момчетата се оказаха завидно сръчни и бързо се ориентираха в схемата за сглобяване на вратичките за мини футбол.

Хайде да е по-високо!

За днес е добре да е така!

А! Забравихме за сложим мрежата на вратата.

хайде отначало

Доста работа срършихме!

Да направим план за утре!

– Щастливи ли сте? – Да, много!

почистване на градинката

доста работа имаше

Всички се включихме

По желание на децата и тревата се намери кой да окоси

за кратка почивка е време

момичетата са неуморни

Майстор Мишо ни нахрани с вкусни пици и кроасани

Майстор Мишо в действие

вкусна почерпка след добре свършена работа

Вдъхновение и надежда след националния конкурс за есе на тема „Моето мечтано училище“. Това описва в най-голяма степен усещанията ни. Признаваме, не очаквахме толкова много есета, дори след края на срока все още получавахме. Благодарим Ви!

Не беше никак лесно на членовете на журито да оценяват мечтите. Все пак трябваше да го направим. Ще сме благодарни, ако всички вие, драги мечтатели, знаете едно нещо – всички вие сте победители – защото имахте смелостта да мечтаете, защото отделихте от времето си да опишете училището си или това от своята мечта, защото се изправихте в неравна битка с ученици от различни класове, градове и училища. Вие сте вдъхновение за нас!

Първа награда получават Емма Стефани Стефанова Стоянова и Рая Атанасова Антонова от 105 СОУ „Атанас Далчев“в София – участие в детски лагер в център „Чатъма“ на язовир Голям Беглик в Родопите осигурена от Дружина „Байкария“.

Втора награда отива при Диана Славова Иванова от СОУ „Иван Вазов“, Стара Загора.

Третата награда е за Милица Евгениева Георгиева от ОУ „Ран Босилек“, Габрово.

Специална награда получава Никол Радославова Димитрова от Природо-математическа гимназия, Ловеч.

Наградният фонд е променен от началото на конкурса поради появилият се интерес от наши партньори да осигурят допълнители награди.

Всички есета ще бъдат публикувани на сайта на сдружение “Мечти и отбори България”.

Желаещите участници да получат грамота от участието в конкурса нека ни пишат на електронната поща като оставят три имена, електронен и пощенкси адрес за получаване на грамотата – mobulgaria@gmail.com.

Моето мечтано училище

Има много училища в този свят – някои добри, някои лоши и някои, които са само мечта. Жалкото е, че училище – мечта не съществува. Аз съм Милен Първанов и в този текст ще опиша подробно моето мечтано училище и защо искам да го има това училище.
В моето мечтано училище има много различни неща. Първи са учителите – те ще са справедливи, но не твърде строги, ще ни разказват по привлекателен начин и когато има конфликт, ще играят ролята на добри дипломати. Там ще има по – голяма свобода на словото – всеки ще може да казва в рамките на нормалното какво мисли, без да обижда никого. Всеки ученик ще се отнася с уважение към учителите и към съучениците си и всички ще се разбират помежду си.

Учителите ни ще ни вдъхновяват да учим техния начин на разказване на уроците. Те ще ни дават добри реални примери за материала, който учим, в ситуациите от практиката. Атмосферата в часовете ще е приятна и спокойна, а не напрегната, както в повечето училища, като за това голям принос ще имат учителите. Няма да ни напрягат да отговаряме с цитати като „Какво си учил бе?” и т.н. и да ни критикуват по лош начин с изрази от следният калибър – „Багажът и вън!”, „Следните хора със сигурност стават в същия клас!” и др. като някои учители.
Учебната програма ще е нормална за всеки клас с нормални часове, междучасия по 10 минути при малко и 30 при голямо междучасие и със специални часове по приятелство и разбирателство. Този предмет ще е различен от другите, защото няма да има домашни и ще може да се получи оценка извън часовете. По предмета ще се учи как да се разбираме, как да стигаме до компромис при проблем, как да сме приятели по правилния начин, как да разговаряме правилно с някого, как да помагаме на някого и т.н.
Всеки кабинет ще е различен свят, тематично декориран според предмета. Вълшебната декорация на стаите ще ни помага малко при ученето. Например всеки път, когато влезем в кабинета по география, ние отиваме на континента, който изучаваме, или пък кабинета по биология ще е парк с различни животински и растителни експонати и презентации за други неща. Самата училищна сграда ще е произведение на архитектурното изкуство – красива постройка с широки коридори, прозорци, от които се вижда всичко, просторни кабинети.

Сградата ще е оцветена в цветовете на дъгата и те ще се сменят всеки ден: понеделник – синьо, вторник – жълто, сряда – червено, четвъртък – лилаво и петък – оранжево. Дворът ще е безкрайно широк, ще има градина, пълна с различни цветя, ще има кладенец за желания и отделна сграда за библиотеката, която ще е пълна с книги.

Винаги съм си мечтал за такова училище – такова в което хармонията, приятелството, разбирателството и нестандартното царуват. В такова училище всичко ще е прекрасно – всеки ще може да учи, както иска и да показва емоциите си. В това училище хората ще се грижат повече един за друг, няма да се подиграват един на друг и няма да има тормоз. Децата ще влизат там като малки момчета и момичета, а ще излизат като опитни мъже и жени, знаещи толкова много от живота и света. Тъжното е, че такова училище няма и никога няма да има.

Аз съм Адриана Иванова Овчарова. Сега ще Ви разкажа за училището на моите мечти.

Моето мечтано училище се намира някъде в облаците. За да влезе вътре, всеки ученик поставя специалното си училищно камъче в ограден кръг в земята, след което пораства ескалатор нагоре до училището.

На пръв поглед училището изглежда, като нормална седеметажна сграда, но зад училищната сграда се простира двадесет декара двор. А когато става дума за самата училищна сграда, всеки клас от първи до седми има собствен етаж.

Класните стаи тук са доста по-различни от тези в другите училища. Понеже доста деца имат проблеми със зрението, в тези класни стаи има само първи чинове. Как става това ли? Ами много лесно, има двуетажни чинове, които позволяват да се вижда по-добре училищната дъската. Вторият етаж чинове са закрепени за първия етаж, като двуетажно легло.

Дъската е голяма и за да стига учителката и до най-горния й край са нужни обувки с двигатели. А ако някое дете е било много послушно през седмицата, учителите му дават летящите си обувки за малко. Поради това децата се стараят да бъдат послушни. Учителите са мили и търпеливи и отговарят на всеки детски въпрос.

Ученето тук също е по-различно. До всяка класна стая се намира машина на времето. Например, математика се учи по следния начин: Да кажем, че децата учат за ъгли. Учениците сядат в машината на времето и учителката въвежда годината, когато са измислени тези задачи. Така хората се пренасят във времето и там подробно им обясняват темата на часа. Същото се практивкува в часовете по английски, български и другите езици. А по Човекът и природата , както и Човекът и обществото е по-опасно. Децата пътуват в различни епохи или се пренасят в местообитанията на различни животни. За да избегнат нападение на някой хищник или да се предпазят от всякакво нападение, учениците и учителката стоят в специален непропукващ се балон. Но, ако не успеят да запомнят някоя формула, я научават чрез специални гривни. Часовете траят по четиридесет минути.

Но като стане дума за междучасието, идва ред на огромния двор, любимата ми част от училището.

Той е разделен на много части. В него децата могат да намерят всеки любим спорт. А най-голямата част на двора е разделена на две. Едната част е като савана, а другата като джунгла. И на двете места на всеки двадесет метра има триметрова колона, на коятоможеш да се качиш и да гледаш животните. До всяка част от двора можеш да стигнеш с влакче на ужасите. През лятото той е отворен, а през зимата се затваря с голям механичен капак, като се оставя малка част за игра в снега. Обикновените междучасия са по тридесет минути, а голямото е един час.

Най-много ще ме вдъхновява да уча, това че училището ще е забавно. В подобно училище бих учила с удоволствие, но такива няма. Но само за сега…

Място, където ходиш всеки ден. Това е училището. Все още е само това…

Поредният ден. Учителят влиза с трясък и кара учениците да се страхуват. Двойки, отсъствия, бягане от час, мобилни телефони в клас. Можем ли да променим това? Отговорът е да!

Обикновено ние учениците, отиваме там само защото е задължително. А не трябва да е така! Според мен училището трябва да е място, където ходиш с удоволствие. Но истината е, че сега всичко е толкова отегчително и остаряло. Както образованието, така и самото училище, трябва да се преустроят. За да се чувстваме по-добре докато се учим!

На първо място трябва да се промени отношението както към учителите, така и към учениците. Уважението е задължително! За да няма субективизъм, контролните трябва да се правят анонимно. Като учителят не знае чия работа проверява, ще има само реални оценки!

Да се забранят телефоните напълно не е нужно, защото донякъде са полезни в учебния процес. Защо ли? Защото ученикът отвлича вниманието си с други неща само когато часът е отегчителен за него. Следователно, трябва да избираме сами повечето предмети, които изучаваме за да са по-интересни и полезни за нас. Така ще се предотврати и бягането от часовете до голяма степен. Ами оценките? Иска ми се да няма срочни оценки. По този начин стресът у нас, учениците ще се намали. Защото няма да се притесняваме през цялата учебна година а само в края, когато ни оформят успеха. Тогава ще дадем всичко от себе си. Последната ни оценка ще определи общият ни успех. Така няма да има мъчителни изпитвания почти всеки час, няма да сме подтиснати през повечето време.

Ако училището ми опита да достигне дори част от нещата, които си мечтая, то за мен ще се превърне в моето мечтано училище. А може би и за другите!

Винаги съм си мечтала за училище, където всички учители и ученици отиват с нетърпение всеки ден. Училище просторно и слънчево, където всички сме приятели и всеки ден е истинско приятно преживяване, всеки ден научаваме нещо ново.

Моето мечтано училище е училище, където се учим по по-интересен начин. Уроците са примесени с игри, които ни помагат да намерим приложение и полза от наученото. Вместо учебници използваме таблети или компютри. Учителите не ни правят контролни, а ни изпитват чрез игри и правене на проекти. Всеки ученик избира какви предмети иска да учи. Моите любими предмети са : Български език и литература, Физическо възпитание и спорт и Човекът и природата. По български език и литература ми харесва начина на преподаване на госпожата, нейните презентации. По физическо възпитание и спорт ми харесва, че играем на каквото пожелаем, но искам, когато времето е хубаво да играем навън, а не да седим в прашния физкултурен салон. По човекът и природата ми харесва, че благодарение на госпожата, аз разбирам още в час новия материал.

Отивам на училище, за да се видя с моите съученици и за да се науча на нови и полезни за мен неща. Аз искам още да науча английски език, да мога да смятам, танцувам и плувам.

Представям си – всеки ден, когато учениците идват на училище, на входа портиерът да им дава по един шоколад. Домашните, които ни дават учителите, да са по желание. Часовете да са кратки. Всеки ученик да си избира в кой клас да е и до кого да седи. Бих искала в коридорите всеки да си има собствено шкафче. Тоалетните да са чисти и да има огледало поне в женската.

Чудесно би било в училищния двор да има малък парк, в който да си играят първокласниците и второкласниците, да има няколко закрити и открити футболни игрища. В самото училище да има лавка, в която да има почти всичко и да не е много скъпо. В училището да има безжичен интернет, към който всеки ученик да може да се свързва. Представям си моето мечтано училище да се намира не много далече от моя дом, но не и много далече от домовете на моите съученици и приятели. Много бих искала да мога да ходя до него с колело и да има място, където да го паркирам безопасно.

Моето мечтано училище е място, където можем да научим много за живота, където се забавляваме и откриваме всеки ден нещо ново за света.

Училище. Това е дума, за която всеки има своя гледна точка. Някой го виждат като място, на което само си губят времето, други го виждат като място, на което могат да научат нови неща, за трети е място, на което се забавляват с приятели.

За съжаление има и деца, за които училището е място, където отиват с нежелание, защото там са отритвани и нежелани, делени по това дали са българи , турци, роми –нещо, което не е нужно.

Точно това харесвам на моето училище, че тук децата не са отделяни . Моето училище е място, на което аз отивам с желание при своите приятели, място, където научавам нови неща и се забавлявам . Разбира се, не може всички да са приятели, но въпреки това може да запазим човешкото помежду си.

Оценките. От една страна, не харесвам това, че децата са оценявани и се делят на отличници и неуспяващи, но от друга страна, съм доволна, защото по този начин учениците, които се стараят, биват възнаграждавани, и така се учим, че трябва да се борим за всичко.Според мен учителите имат различни очаквания към отличниците и неуспяващите ученици, но не само те, а и ние децата. Все пак повечето от нас се учудват, когато някой слаб ученик получи висока оценка. Което не е правилно,но те сами си го правят , защото не показват целия капацитет, който имат и докато някой учат, те си мързелуват.

Учителите хората, които ни учат на всичко , хората, на които често се ядосваме, но въпреки това абитуриентите винаги минават първо през класния си ръководител преди да отидат да се забавляват. Тази традиция ни показва, че въпреки всичко сме запазили уважението си към тях.

Името на моето училище е ОУ,, Св Клименд Охридски ‘’ и съм горда , че уча в него .